kolev.info

Днес получих в пощата си следното съобщение:

=======
Zdraveite,

Nie sme HR Company www.hrcr.bg i iskam da Vi otpravq predlojenie za rabota. Imame klient, za kogoto tursim Development QE. Eto linka na nashata obqva: http://hrcr.bg/live/index.php?id=499,0,0,1,0,0

Ako predlojenieto Vi interesyva, molq da mi izpratite aktyalno CV na angliiski ezik. Mojete da se svurjete s men na tozi e-mail : mnikolova@hrcr.bg i na : 02 923 55 18

Yspeshen den!

Miroslava Nikolova
HR Consultant
Human Relations Consulting Recruitment
20 Serdika str.
1000 Sofia, Bulgaria
tel: ++ 359 2 923 55 18
Skype: mnikolova5
www.hrcr.bg
=======

По принцип нямам нищо против да получа интересно предложение за работа по електронната поща. Дори напротив. Все пак съм публикувал CV-то си на този сайт (трябва да го направя по-красиво скоро) и работя на свободна практика. Нови проекти винаги са добре дошли.

В крайна сметка "ловците на глави" могат да предложат полезна услуга - както за работодателите, така и за работниците. За това обаче е необходимо да се положат поне минимални усилия. Иначе въпросното "предложение" си е просто поредният СПАМ.

Какво не е наред с това писмо:

• Написано е на латиница.
• Търсят Development QE. Някой да поясни.
• Като цъкна на връзката се отваря празна страница. Може би ако "one of the biggest HR companies in IT field" си намери един PHP програмист нямаше да е така. Признавам и аз бих се затруднил ако ми се налагаше да работя с удобни и лесно запомнящи се адреси от вида на http://hrcr.bg/live/index.php?id=499,0,0,1,0,0
• Искат ми "актуално CV на английски език". След като ми пращате това на radoslav@kolev.info, да бяхте написали в браузъра си http://kolev.info и щяхте да се сдобиете с такова.
• Няма никаква информация за това кой е работодателят. И това при положение, че те ме търсят.

Последното ми се вижда особенно тъпо. Както в случая, така и в обяви тип "фирма: поверително". Ако съм някакъв шпионин и толкова много искам винаги мога да разбера кой е работодателят. Ще наема един супер подходящ кандидат, пращам го да ходи на интервюта и той после ми казва. Срещу някакво заплащане разбира се.

Да се стига до чак такива крими сценарии обаче обикновено не е необходимо. Особенно в българската ИТ сфера. Обявите са написани толкова специфично, че въобще не е трудно да се играе на "познай фирмата". Даже играта бързо доскучава ако се ползва помощта на гугъл.

Отворям сайта hrcr.bg. Търся си работа по ключова дума "linux".

Да разгледаме първите три резултата:

Linux Engineer /A_LX/

Въпрос:
Has been providing information technology solutions since 1969. Working across a huge variety of industry sectors, they have earned a reputation for delivering personalised, quality services and solutions that provide immediate productivity, cost savings and flexible resource allocation; They need experienced and ambitious IT specialists to become part of their service support centre in Sofia city.

Отговор:
Ajilon

C++ Software Engineer /T_C++/

Въпрос:
Headquarter of the company is in USA and exist from 1993. Bulgarian office was opened in 2003.
The size of the company here is more than 150 people and they are recognized leader in providing secure Internet communication solutions for enterprises and government customers of all sizes.

Отговор:
Tumbleweed

Senior Automation Software Engineer /PP_SASE/

Въпрос:
a dynamic international software development company, which has developed the industry’s first plug-compatible alternative to Microsoft Exchange on Linux

Отговор:
PostPath

Забелязвате ли нещо в по-горните примери? Oт HRCR съвсем развалят играта, използвайки така наречените "кодове" за позициите. От горните три виждаме: Т=Tubmleweed, A=Ajilon, PP=PostPath. Можем да предположим, че всеки код съдържа поне първата буква на фирмата, или първите букви - ако името е от няколко думи. Освен това, ако успеем да идентифицираме дори една обява на някоя фирма, то след това можем да откирем всички останали. Явно частта преди подчертавката е фирма, а след нея позиция.

И така, някой ще се заеме ли с направата на сайт със залгания? Публикува се обява и посетителите познават коя е фирмата. Всъщност, защо просто някоя от HR фирмите не добави такава функционалност към сайта си, хем ще е по-интересно, хем и за тях ще има процент :).

Ъпдейт от днес:
=======
Zdraveite,

Vchera Vi izpratih predlojenie za rabota za poziciq Development QE, no edva dnes zabelqzah che linka na obqvata, koqto sum Vi izpratila e s prazno sudurjanie.
Iskam da Vi se izvinq za tova i da Vi izpratq aktyalniq link: http://hrcr.bg/live/index.php?id=528,0,0,1,0,0

Pozdravi!
Miroslava Nikolova
. . .
=======

Все още не е ясно, какво е Development QE, но линка към обявата вече е работи. Също така, въпросното QE явно е зададено от работодателя, защото присъства и в неговата обява на собствения му сайт. Като стана дума, ето кой си търси QE-и:

* The second largest software company in Europe;
* Ever since its foundation in 1969, the company is a leader in the field of Software Development; especially in the Enterprise Transaction Systems as well as the SOA WebMethods;
* With more than 3600 employees worldwide and offices in 50 countries, the company is searching for personnel for its office in Sofia.

Кодът е SG_DQE, което внася малко несигурност в горната ми теория, защото фирмата е Software AG. Ако бях 100% познал, трбваше да е SA_DQE. Бърза проверка показва, че явно просто правилата за формиране на кодовете (или референтни номера, както те ги наричат) не са много твърди и всеки пише както му дойде в момента. Въпросната обява е публикувана както с кодове SA_DQE, така и SG_DQE на различни места.

Днес от блога на Пейо разбрах за аферата "къси панталони".

За съжаление въпросната афера се простира далеч извън СРС. Със сигурност подобен проблем има и в сградата на Окръжен съд - Кърджали, а и в "други институции на държавната администрация".

Аз се сблъсках с това миналата година, точно както го е описал Милен Христов - отивайки да си извадя свидетелство за съдимост. Макар и да изглежда смешно въпросът е много сериозен. Ако се абстрахираме от конкретния случай с късите гащи ситуацията е следната - на всеки гражданин може абсолютно произволно да бъде отказан достъп до сградите на съда. Всичко зависи от настроението на пазача - дали е спал добре днес, дали си му симпатичен и т. н.

И аз не харесвам подобни несправедливости и се опитах да направя нещо по въпроса. Резултатът е половинчат. Вече можете да влезете с бермуди в сградата на ОС-Кърджали - тествано е. За съжаление така и не получих отговор на последното ми писмо и нищо не е сигурно. Може просто човекът при тестовото влизане да е имал късмет и ако утре отидете вие пак да ви върнат. Аз тогава нямах повече търпение да се занимавам със случая и го оставих така. Скоро ще се опитам да напиша малко за по-генералния проблем, който както разбрах се нарича "мълчалив отказ".

В крайна сметка излиза, че сме задължени да уважаваме съдебната власт, не само това ами и да показваме своето уважение носейки определено облекло (точно какво - не ни казват). Е, ако ме накарат и се наложи може и триредов костюм да облека. За мен обаче е много по-важно какви мисли има в главите на хората, не как са облечени когато се срещаме или какви изпразнени от съдържание обръщения използват. Ако искаш другите да те уважават истински не трябва да ги задължаваш да го правят с нормативен акт - трябва да го заслужиш.

Ето и моята кореспонденция с Окръжен съд - Кърджали и Областно звено "Охрана":

Писмо от мен (изпратено чрез сайта http://kardjali.court-bg.org/):
==========
Здравейте!

Днес се опитах да влезна в съдебната палата. Охраната на входа ме спря и отказа да ме допусне в сградата. Аргументът им беше, че не може да се влиза в сградата с "къси гащи". Казаха ми, че мога да влезна единствено ако си облека дълъг панталон. Служителите не успяха да ми дадат точна информация къде е описано това изискване, а само че е нареждане "отгоре".

Единственото което можах да намеря на сайта court-bg.org като изискване за облеклото е следното: "Израз на неуважение е влизането в съдебната палата с неприлично облекло, в нетрезво състояние и демонстриране на агресивно или скандално поведение."

Аз бях облечен с тениска и панталон до коленете. По моя лична преценка, това не е неприлично облекло.

Тъй като понятието е доста разтегливо моля да ме насочите към дефиниция на "неприлично облекло" която вие използвате, така че да мога да съобразя облеклото си при бъдещи посещения в сградата.

Предлагам тези изисквания да бъдат описани в информационно табло на входа на сградата. Така за гражданите ще е ясно къде са границите и няма да останат с впечатление, че важи единствено субективната преценка на служителят на смяна.

Радослав Колев
==========

Отговор от ОС - Кърджали изпратен ми по електронната поща:
==========
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН КОЛЕВ,

В отговор на Вашето писмо, Ви уведомявам, че организацията на пропускателния режим и охраната на Съдебната палата се осъществява от служители на Главна дирекция „Охрана” при Министерство на правосъдието и съобразно Правила за охраната, вътрешния ред и сигурността на Съдебната палата – гр.Кърджали, утвърдени със Заповед №З-38/26.01.2007г. на Директора на Главна дирекция „Охрана” при Министерство на правосъдието. Според т.8 от същите правила, не се допускат в сградата граждани в неприличен външен вид, в явно нетрезво състояние, с видими психически разстройства и под влияние на наркотични или други упойващи вещества. Контролът за спазване на вътрешния ред, пропускателния режим и охраната на Съдебната палата се осъществяват от дежурните сътрудници по охраната при Областно звено „Охрана” – гр.Кърджали.

Съдебен администратор при ОС-Кърджали
==========

Уточняващо запитване от мен, пак по електронната поща:
==========
Уважаема г-жо/г-це Милушева,

Благодаря за бързия отговор!

Както съм написал в първото писмо до вас, преди да ви безпокоя с въпросите и предложенията си проверих за изисквания относно облеклото на вашия сайт. Там открих въпросната забрана за неприлично облекло/външен вид.

За съжаление във вашия отговор не намерих това, което всъщност най-много ме интересува. Как се определя кое облекло е прилично и кое не? Има ли някъде дефиниция или се разчита на преценката на служителите на Главна дирекция „Охрана"?

Смятам, че за да може това правило да се прилага безпристрастно и обективно трябва да има обща пунблично достъпна дефиниция за "неприлично облекло", която ще е полезно да е описана на табло пред входа или на вашия уеб сайт.

Сега дори и да имам най-добрите намерения да спазя изискването, не съм сигурен, че ще успея. Явно моята представа за прилично облекло е различна от това, което изисквате вие. Проблемът е, че за да се съобразя с вашата дефиниция трабва да знам каква е тя. За момента единственото което ми е известно е, че се изисква "дълъг панталон". Можете ли да потвърдите, че единственото изискване е дълъг панталон? Опасявам се, че ако утре дойда с яркочервен дълъг панталон може отново да бъда върнат, защото примерно цвета е прекалено ярък и предизвикателен.

Ще съм благодарен, ако можете да отговорите на въпроса ми.

С уважение,
Радослав Колев
==========

На това писмо не получих никакъв отговор. Поради това изпратих следното до председателя на окръжния съд (хартиено писмо, с обратна разписка):
==========

До

Председателя на

Окръжен съд Кърджали

Уважаеми г-н Събев,

Във връзка с отказан ми достъп до сградата на ОС-Кърджали изпратих запитване чрез Вашия интернет сайт. Интересувах се от критериите Ви за “неприличен външен вид” по които охраната отказва да допусне гражданин в сградата на съда. Полученият отговор от съдебния администратор при ОС-Кърджали според мен е формален и не отговаря на зададения от мен въпрос. Изпратих уточняващо запитване на което и до сега не съм получил отговор.

Горепосоченият факт е причината за моето писмо до Вас. Очаквам да отговорите точно и по същество на зададения от мен въпрос.

Приложения:

1. Текст на запитване изпратено на 11.06.2007 г.
2. Отговор от г-жа Милушева получен на 12.06.2007 г.
3. Текст на уточняващ въпрос изпратен на 12.06.2007 г.

Адрес за кореспонденция:

6600 Кърджали

ул. ***********

Радослав Колев

20.07.2007 г. С уважение:

Кърджали /Р. Колев/
==========

Получих следният отговор:
==========

==========

След което изпратих запитване до ОЗ "Охрана" (хартиено писмо, с обратна разписка):
==========

До
Г-н Делчо Ташев
Началник на
Областно звено “Охрана”
гр. Кърджали

Уважаеми г-н Ташев,

От кореспонденцията ми с Окръжен Съд – Кърджали разбрах, че критериите за “неприличен външен вид” свързани с пропускателния режим за сградата на ОС – Кърджали са от компетенцията на Областно звено “Охрана”. Поради това с настоящето писмо се обръщам към Вас, с цел да получа определение на критерия за “неприличен външен вид”, респективно как се определя кое облекло е прилично и кое не е. Аз не успях да открия точни изисквания на видно място на входа на сградата на ОС – Кърджали или на интернет страницата http://court-bg.org.

Бих желал да получа отговор, на зададените от мен въпроси:

* Къде са регламентирани критериите за “неприличен външен вид”?

* Ако никъде няма нормативно определени критерии, да смятам ли, че се разчита на субективната преценка на служителя на смяна?

Приложения:

1. Текст на запитване изпратено на 11.06.2007 г.
2. Отговор от г-жа Милушева получен на 12.06.2007 г.
3. Текст на уточняващ въпрос изпратен на 12.06.2007 г.
4. Повторно запитване до ОС – Кърджали
5. Писмо с изх. № 1054/30.07.2007 г.

Адрес за кореспонденция:

6600 Кърджали

ул. *******

Радослав Колев

10.08.2007 г. С уважение:

Кърджали /Р. Колев/
=========

Получих следният отговор:
==========

==========

Изпратих поредното писмо:
==========
ДО НАЧАЛНИК СЕКТОР
ОЗ “ОХРАНА” – гр. Кърджали
Г-н Делчо Ташев

Във връзка с Ваш изх. №650 / 20.08.2007 г.

Уважаеми г-н Ташев,

Благодаря за писмото. За съжаление в него отново не получавам отговор на всички поставени от мен въпроси. Аз много внимателно прочитам писмата които получавам от Вас и ОС – Кърджали и отговарям на всички поставени въпроси или изисквания за уточняваща информация. Моля, и Вие да правите същото. За улеснение номерирам въпросите си:

1. (от предишното ми писмо) Ако никъде няма нормативно определени критерии, да смятам ли, че се разчита на субективната преценка на служителя на смяна?
2. Бихте ли посочили къде точно и в кои мои писма сам казвам, че понятието "неприличен външен вид" не може да бъде формулирано еднозначно и записано пълно и дословно в нормативен акт? Ако смятах нещо за невъзможно нямаше да ви питам къде и как е направено. Понятието "безопасна скорост" е също толкова субективно, но в Закона за движение по пътищата е записано, че максималната допустима скорост в населени места е 50 км/ч, извън тях 90 км/ч и т. н.
3. Благодаря за поканата за среща! Давате ли съгласието си да бъде направен аудио/видео запис на нашата среща, който да мога да разпространявам свободно?
4. Бихте ли ме запознали със съдържанието на указанията дадени на служителите Ви във връзка с моя случай за които споменавате във Вашия предишен отговор?

Адрес за кореспонденция:

6600 Кърджали
ул. ********
Радослав Колев

13.09.2007 г. С уважение:

Кърджали /Р. Колев/
==========

Както вероятно се досещате отговор на горното така и не съм получил.

Вчера прекарахме деня в село Долно Дряново. То се намира на пътя между Сатовча и Гоце Делчев. И тук, както и в Борино, кипи живот. Има постоянно хора по улиците или по ливадите за да събират сеното.

След като открихме равно място за палатката и чешма с питейна вода в близост се заехме с третото по важност - достъп до Интернет. Преди няколко дни купихме една Prima карта от Мтел и 250МБ трафик срещу 25 лв. За съжаление обаче от този продукт все още не можем да се възползваме.

С умиление си спомних за отминалите времена, когато набирах от къщи с 14.4 модем - нали и тук връзката е през PPP. Лошото е, че си припомних и какво беше да се свързваш през шумните аналогови линии на БТК - връзката се разпада през 2-3-4 минути и никаква полезна работа не може да се свърши. Не знам дали си въобразявам, но като оставя пуснат един ping май държи по-дълго. Така рекорда за продължителност достигна 10 минути! След дълго слушане на музичката за изчакване на *88 единственото, което ми казаха е, че вероятно клетката е претоварена и понеже заемали повече канали първо изритвали Интернет потребителите. Това ми се вижда доста тъпо и реално прави услугата неизползваема освен в супер гъсто заселените с клетки места като София. Ако имате някаква идея на какво може да се дължи този проблем или още по-добре предложение за решението му обещавам да почерпя бира.

След като най-високотехнологичният вариант не проработи преминахме към план Б. В по-малките населени места в България това означава да пообиколите оглеждайки се за специфичните 2.4GHz антени. Първо забелязахме такива в механа "Чановете". Собственикът беше много отзивчив и ни позволи да включим кабела от неговия компютър към лаптопа на Божко. Оказа се, че има защита по MAC адрес. Тогава компютърът работеше с едно странно подобие на операционна система и това се оказа пречка (този недостатъкът вече е отстранен и компютърчето се радва на едно Убунту 8.04). Въпреки че си останахме офлайн тук ядохме най-сочните кебапчета, най-вкусните пържени картофи и шопска салата от домашни домати и краставици. Силно препоръчвам ако имате път насам да се отбиете в "Чановете" поне за малко.

В местната компютърна и Интернет зала (между другото обозначена единствено с една от гореспоменатите антени) ни посрещна Мустафа. Той освен, че може да ви смели, свари и овкуси кафето с невероятно ловки движения също така ще преконфигурира локалния (предполагам Линукс) рутер през някакъв уеб интерфейс, така че да можете да ползвате връзката и през вашия преносим компютър.

Вчера прекарахме целия ден в залата. Благодарение на това сайта на BGRun вече работи под Wordpress и съдържа актуална информация и снимки. Днес отново сме тук за последно зареждане на батериите (буквално) и живот и здраве следобяда ще потеглим към Гоце Делчев.

Към списъка с необходими за продължителен живот на пътя неща освен стабилна GPRS връзка добавям и един 150W слънчев панел. Цялото лято в България може спокойно да се изкара навсякъде ако разполагаш с горните две неща.

Добавям и малко снимки:

механа "Чановете" и антените към нея

Мустафа

антената на компютърната зала

Моят приятел Божко е решил да прави обиколка на Бълария. Планът му е да пробягва по около 50 километра на ден в продължение на месец.

Мислех да го придружа първата седмица - с колелото разбира се, трудно бих пробягал такова разстояние. В крайна сметка пак го придружавам, но карайки колата с багажа. Имаше проблем с първоначално уговореният шофьор.

Вчера тръгнахме от Кърджали по пътя за Смолян и завършихме в село Леска. Спахме на палатка близо до реката и като цяло беше доста приятно. След като разпънахме лагера на една ливада отидохме в местната кръчма да заредим GPS-a и да пийнем нещо. После на връщане по тъмното малко трудно намерихме точно къде е палатката, но все пак успяхме и спахме на топло и удобно.

Аз сега съм в Смолян в хотел-ресторант "СПАРТАК". Приятно е, а и имат безжичен интернет. Утре живот и здраве се надявам да се изкъпем в минералните басейни на Девин.

Официалният сайт за момента е само статичен HTML и е малко неудобно, но ще се опитам скоро да пусна един Wordpress и да качваме там по-често новини и снимки. Може и да се пробваме на покажем логовете от GPS-a върху google maps или нещо подобно ама не съм правил до сега такова нещо и не знам точно как е най-добре.

Ако живеете някъде по пътя на обиколката, и искате да ви дойдем на гости само се обадете :).

Вчера се опитвах да направя merge (сливане?) в едно svn хранилище с команда подобна на тази:


rado@ubuntu-laptop:~/svn-wc/$svn merge svn://somehost.net:3690/some/very/long/path svn://somehost.net:3690/some/other/very/long/path


и в резултат получих странната грешка - "svn: Cannot replace a directory from within".

След като изчетох всякакви дискусии в пощенски списъци, доклади за грешки и всичко останало свързано с тази грешка до което успях да се докопам все още нямаше просветление.

В крайна сметка причината се оказа печтна грешка в един от много/дългите/пътища.

Не трябва да се доверявам прекалено много на съобщенията за грешки!

Вчера гледах част от предаването "Това го знае всяко хлапе" по BTV. За моя изненада на участичката зададоха следния въпрос: "Кое животно е знак на операционната система Линукс?" (може и да не бяха точно тези думи, цитирам по памет). Споменаването на Линукс по телевизията може само да ме радва, защото това означава, че свободният софтуер е все по-популярен. За съжаление обаче организаторите на предаването не си бяха свършили работата както трябва и според мен въпросът е формулиран некоректно.

Линукс е само ядро, един от компонентите на операционна система. Освен ядрото за да имаме функционираща операционна система ни трябват много библиотеки, обвивка, иснтрументи и помощни програми, а вече хората очакват и графична среда. Ричард Столман предлага тази съвкупност от програми да се нарича ГНУ/Линукс, тъй като голяма част тях са разработени от проекта ГНУ. Освен това има много ГНУ/Линукс операционни системи, или различни набори от компоненти, които наричаме дистрибуции.

Често в ежедневната реч много от нас използват просто думата Линукс, но обикновено от контекста се разбира дали става въпрос за ядрото или за някоя от ГНУ/Линукс дистрибуциите. Когато е възможно двусмислие обаче, смятам че винаги трябва да се поясни какво точно се има предвид. Горният случай е точно такъв.

Според мен по-добре би било да се каже "Кое живото е знакът на Линукс?", за да не се затормозяват хората незапознати с термина ядро. Употребата на пълен член "операционната система Линукс" е логически неправилно, тъй като нямо точно една Линукс операционна система, а много ГНУ/Линукс дистрибуции. Всичко това може да ви се струва излишно мрънкане, но както се оказа от тези детайли зависи дали отговорът който сте дали ще се приеме за верен.

Във вчерашния случай девойката отговори, че животното е гущер, тъй като очевидно тя е потребител на дистрибуцията Сусе. Водещите и сценаристите обаче се оказаха доста незапознати с темата и обявиха отговорът и за грешен. Верният отговор според тях е пингвин.

Скъпи сценаристи на предаването, или който там от екипа подготвя въпросите: на така зададеният въпрос има повече от един верен отговор!

Освен Тукс пингвина талисман на Линукс ядрото, и Гийко гущера за които вече споменахме ще се учудите колко още представители на животинския свят ползват ГНУ/Линукс.

Та само във Федора проекта има цяла зоологическа градина, дори някои видове за пръв път са били открити там! Ето и списък, който не претендира за изчерпателност*:

• Лари кравата (Gentoo)
• Жребецът (Stampede Linux)
• Пъпи чихуахуато(Puppy Linux)
• френския таралеж (Hedginux)
• рибата клоун (Clownix)
• Боб туканът (Tukaani)
• риба-християнин (ICHTHUX)

* извадил съм жвотните свързани с дистрибуции от http://chl.be/mascots/

Историята по-долу се разви преди доста време, но скоро ми се наложи да си я припомня. Реших, да си запиша нещата тук, пък може и на някой друг да свърши работа.

Напоследък серийните портове взеха напълно да изчезват от компютрите - осбенно от преносимите. Дори и моят, който не е първа младост няма такъв (сигурно и защото е евтин модел).

RS232 интерфейсът може да е бавен, с обемист конектор и да работи на малки разстояния, но той има и едно предимство - изклютително прост е. Ако се занимавате с разни малки контролери ще знаете, че той е в порядъци по-удобен, достъпен, евтин и прост за реализация от USB или ETHERNET например.

И така, за да се сдобия с тази незаменима екстра се запътих към близкия магазин за конвертор от USB към сериен порт. Взех си и компютъра, защото за мен е важно чудото да работи под Линукс, а обикновено по опаковките това не го рекламират много. Преди да го купя включих USB конверторът и ядрото веднага го разпозна и се появи нов сериен порт. Купих го.

За съжаление радостта ми беше кратка, защото след като се прибрах установих, че въпросният конвертор не може да си комуникира с никакво серийно устройство - макар, че се разпознава. Може да е бил дефектен моя, но по-сокоро предположението ми е, че има проблеми с драйвера - cypres_m8. След това съм пробвал с други конвертори с чипове на FTDI и Prolific 2303 и при тях нямаше такъв проблем със серийната комуникация. Въпреки това при ситуации в които използвате серийния порт не съвсем по предназначение, а примерно превключвате контролните линии много бързо (bit banging) за да говорите някакъв друг протокол тези конвертори може и да не работят.

В крайна сметка реших да си взема "истински" RS232 под формата на PCMCIA карта. След търсене с Гугъл попаднах на блога на Данчо, където той беше обявил за продажба точно такава карта поради несъвместимост с неговия компютър. Видяхме се. Пъхнах картата в моя компютър - ядрото я разпозна веднага - взех я.

Прибрах се. Първата ми работа беше да тествам новата придобивка - отново нищо! Никаква комуникация, нито с мобилния ми телефон, нито със стар външен модем, който успях да изровя.

Самата платка получих в картонена кутия, на която имаше йероглифи и единствено се разбираше, че пристига от Хонг Конг. Имаше и диск с драйвери - само за Унидоус. Всички отличителни белези по картата се свеждаха до надпис "BBL PCMCIA RS-232 CARD". Търсенето за информация по тези ключови думи не даде полезен резултат.

Решен да не се предавам толкова лесно направих следния експеримент. Стартирах minicom и настроих порта на скорост 9600 бита в секунда. Пуснах да се изпраща файл съдържащ единствено буквата "а". След това закачих изходящата линия (TX) към осцилоскоп и видях следното:

Ура! Картата все пак работи и дори предава данни. Единствената малка подробност е, че ги предава доста по-бързо от колкото се очаква. На картинката по-горе осцилоскопът е настроен на 50 микросекуни за деление по оста Х. Грубо в едно деление се предават 3 бита, значи скоростта е над 62500 бита/секунда - доста над очакваните 9600.

След още малко търсене, проблемът напълно се изясни. Основният компомент осигуряващ серийната връзка e чип от вида UART (Universal Asynchronous Receiver-Transmitter). По-конкретно в моята платка има 16c950. Ядрото го разпознава правилно и драйверът успешно си говори с него. Скоростта обаче се определя чрез делене на тактовата честота получена от външен кварцов резонатор. Оказва се, че няма начин драйверът да разбере каква е честотата на този резонатор. До преди време най-масово се е използвал резонатор с честота 1.8432 MHz, която разделена на 16 дава базова скорост от 115200 бита/сек. Това е записано и в кода на драйвера като стойност по подразбиране.

В момента често се използват резонатори с по-високи честоти за да се постигнат по-големи скорости. Имайки предвид, че при мен получената скорост е около 7-8 пъти по-голяма от очакваната и стандартните стойности дадени в спецификацията на чипа установих, че в моята платка резонаторър най-вероятно е с честота 14.7456MHz, което разделено на 16 дава базова скорост от 921600 бита/сек. За щастие има лесен начин тази скорост да бъде указана с помощта на програмата setserial:


setserial /dev/ttyS0 baud_base 921600


Повтарям теста с осцилоскопа и този път резултатът е доста обнадеждаващ:

Предаването на един бит отнема малко над 2 деления или 100 микросекунди. При зададена скорост от 9600 това е точно колкото се очаква - 1/9600=0,000104167 сек или около 104 микросекунди.

Комуникацията с мобилния телефон, стария външен модем и всичко друго което закача вече работи!

Остана само да добявя едно udev правило, за да не пиша горната команда всеки път когато пъхам картата. Аз си създадох нов файл - /etc/udev/rules.d/10-serial.rules и в него добавих само един ред:

KERNEL=="ttyS0", RUN+="/bin/setserial /dev/ttyS0 baud_base 921600"


Вече всички инструменти са на лице и мога да се заема с работата по проекта за монтаж на вентилатор в банята :).

Миналата седмица беше последната лекция от Линукс курса.

В началото дойдоха повече от 25 човека и дори не стигнаха столовете в залата. Към края редовните поситетили останаха 4-5.

Предполагам, че целевата група към която бяхме насочили рекламата е била погрешна. Със Свилен си мислехме, че ще се заинтересуват най-много ученици, затова разлепихме плакати по всички училища. В крайна сметка обаче, нито един от останалите към края не беше ученик. Повечето от тях бяха разбрали за курса напълно случайно - от приятели, колеги. Не знам, ако правим пак нещо подобно кои хора да очакваме като потенциална аудитория и къде да обявим нещата, че да ги видят.

Надявам се на тези които избраха да слушат какви ги говорим да им е било интересно и да са научили ползени неща. Благодаря им за сериозното отношение и постоянството! Също така специални благодарнисти на Васко за любезното домакинство!

За който се интересува дали и какво ще има за в бъдеще - не мога да кажа, зависи от всички нас. Ще се опитаме да не оставим нещата до тук, но кога и под каква форма ще продължат все още нямам идея.

Може би вие имате?

Независимо дали вече сте изтрезняли след вчерашният празник на виното, или сте още опиянени от любовта ви предлагам да разгледате сайта http://martendom.com. Ако искате да зарадвате приятелите си с красиви и качествени мартенички, а нямате време да обикаляте сергиите със сигурност ще ви е от полза.

Хората от Мартендом изработват всички техни продукти ръчно, с желание и внимание към детайлите. Ако разгледате снимките ще разберете какво имам предвид. А ако решите и си поръчате някои от тях ще видите, че на живо изглеждат още по-добре.

Аз имам скромен принос в направата на сайта. Разбира се, като почти всеки сайт и този не е завършен, но вече е напълно функционален. Имаше няколко интересни идеи за които не остана време. Живот и здраве - догодина!

Днес излезна финалната версия на свободната уеб платформа за управление на съдържание Друпал 6.0! Както винаги има чудесни нововъведения в ядрото, като многоезиковата поддръжка, OpenID, следене за налични обновявания и куп други балгинки.

Всеки който е имал вземане-даване с Друпал знае, че тук освен ядрото от огромно значение са допълнителните модули разработвани от общността. Статус на работата по пренасяне към версия 6 за някои от тях можете да видите тук.

Да ни е честит!