kolev.info

Ако отидете в офис на Глобул и поискате да подадете заявление за издаване на удостоверение за преносимост на мобилен номер, то най-вероятно няма да успеете. Ще ви обяснят, че за да се случи това трябва да намерите своето копие от договора, който сте сключили и да го донесете и представите на място в техния офис, за да можели да го сканират! Моята жалба до КРС може да видите тук.

Нямам коментар просто за това отношение към клиентите, пък били те и такива, които искат да се откажат от услугите им. Аз преди време се отказах от един телефон при тях, заради SMS спама. Сега се опитвам да прехвърля още един номер. Въпреки това в момента Глобул имат приемливи за мен оферти за предплатен мобилен интернет, но познайте дали ще се възползвам от тях след днешната случка.

Преди време смених мобилния оператор който ползвам. Основната причина беше, че Глобул ми пращаха SMS спам. То не бяха печалба на Мерцедеси, телефони, игри - по няколко пъти на ден. Всякакви разговори с представители на фирмата завършваха еднакво - няма начин да се откажеш от тези съобщения - ако си клиент, получаваш!

За Мтел знам, че също разпращат, та там не съм и питал. Във Вивател малко се зачудиха на въпроси ми ако се абонирам при тях ще получавам ли спам съобщения. В крайна сметка обещаха, че дори и да се случи ще е много рядко.

Та прехвърлих си аз номера към Вивател и до сега да си призная съм доволен клиент. Няма спам, цените са доста добри и като цяло услугата е ОК. Е и те имат някаква хипер необяснима политика на ценообразуване. Примерно за една и съща услуга ако собственик на телефона е юридическо лице цената е чуствително по-ниска, отколкото за физическо. И не, не трябва да има поне 5 абоната на някакъв фирмен план или нещо подобно. Може да е един единствен телефон - ако си фирма, плащаш по-малко.

И така до вчера когато получих следното (преведено на кирилица от мен, да не ви мъча):

Спечели още днес една страхотна 42" плазма! Включи се в играта ...

Тъкмо да се появят в главата ми разни не много приятни мисли и пожелания по адрес на Вивател и "пийп-пийп" втори SMS:

Ако не искаш са получаваш SMS за услуги на БТК, изпрати празен SMS на 188188 - цена 0лв.

Малко цъкане по клавиатурата на телфона и на екрана ми вече пише:

Здравей! Повече няма да получаваш SMS от Вивател за наши предстоящи игри и забавления.

Можело значи! Дано и другите оператори да се усетят, че когато един техен клиент си плаща сметката, то е защото иска да ползва дадена услуга, а не да чете глупав спам за печалби на Мерцедес, VW Поло или каквото е там.

В тази статия се описва как да се заобиколи проблем при прекомпилиране на bootloader-а на Ардуино при използване на gcc версии 4.х. Също така има кратко описание какво е bootloader и защо бихте искали да го промените и компилирате наново. Ако желаете превод на български, моля оставете коментар.

Some time ago I needed to recompile the Arduino bootloader for the ATmega8 MCU. Unfortunately I run into one problem - the generated executable code was too big. I write this to share the workaround I've found. If you don't know what I'm talking about, but are curious to learn scroll down for a quick explanation.

Basically when trying to compile the bootloader it doesn't fit in the 1KB designated space. The error spewed out is something like:

address 0x203e of ATmegaBOOT.elf section .text is not within region text.

The problem turns out to be a bug in more recent versions of avr-gcc. The binary in the Arduino distribution was compiled using the 3.x branch which isn't affected and I was using a newer 4.x version. One way to handle this would be to install the complete 3.x toolchain but that doesn't look like much fun.

Reading the bug description more closely showed that the problem is inlining functions more that once even though the -Os option is passed to the compiler to optimize for minimum size. Curiously for some other architectures even inlining a function twice can be smaller that not inlining, but for the AVR this is not the case. So until the gcc gurus figure out how to get this problem solved properly I have found a temporary workaround. At least with the Arduino bootloader adding -finline-limit=1 to the gcc parameters seems to do the trick. The code is again less that 1KB and happily fits in the bootloader section.

So, what the hell is a bootloader and why would I want to recompile it? I'm glad you asked :)!

The ATmega8 is a small computer - everything needed on a single chip. To make it useful, as with any computer, we need to put some program in it. More precisely on the internal flash memory. One way to do this would be using a special cable or adapter called a programmer. If we don't have such cable or we want the user of the device to be able to change the software in the field there is another way. We can use any of the built-in peripherals to get the program, the most popular choice being the USART module aka 'the serial port'. But there's one catch - in order to do this we need to write a very small program that reads the data from our peripheral of choice and writes it to the flash memory. This small program is called a bootloader. When I say small in the case above this meant less than 1KB of the total 8KB of flash in the ATmega8.

If you have acquired an Arduino or Arduino like board it most probably already has the bootloader programmed into the chip. Thanks to its help you can just plug in the USB cable in your PC, and have your sketch uploaded to the board. The USB cable actually connects to a USB/UART converter chip, or more precisely the FT232RL, so from the viewpoint of the ATmega we are talking through a serial connection. One of the very important parameters of a serial link is its speed usually measured in bits/second. When we configure the serial link speed in the AtMega MCU we use the frequency of the CPU, or the CPU clock as a base, Usually this clock signal is run through a divider, so the "UART clock" (i.e. the UART speed) is set as a fraction of the CPU clock. So if we change the CPU clock, but want to keep the same speed, we need to change the divider used. Since this divider is specified in the bootloader source code a recompile of the bootloader is needed.

By default the Arduino has a 16MHz external crystal (the shiny metal box that has written 16.000 on top) and that's the frequency it runs at. In my case I wanted to run it at 4MHz or even at 1MHz instead. Why would anyone want to do this? Why run a CPU that is perfectly capable of running at 16MHz at only 1? The reason is power consumption. The lower the frequency the lower the voltage supply that is required. And the lower the voltage - the lower the power. For example certain parts of the ATMega family that have a V suffix, like the ATmega88V can work from as low as 1.8V if the CPU frequency is kept under 4MHz.

When a device is going to be battery powered it is important to make the batteries last as long as possible. One thing that helps to accomplish this goal is to run the CPU at the lowest frequency that satisfies the application's need for computing power. Taken to the extreme this means 0Hz, or completely stopping the CPU. And this is exactly what should be done if the CPU isn't needed for the moment - put in in power-down mode.

I got a little carried away here, but ways to minimize the power consumption is such an interesting topic. Do you have any power saving tips to share?

Преди много време наивно си мислех, че ще имам желание да превеждам това което пиша тук и на български и английски. То се оказа, че почти не пиша - на какъвто и да е език :).

Сега имам някакъв нов ентусиазъм, но съвсем ме мързи да превеждам. На двата езика ще има само резюме на статийката, а самата тя ще е на какъвто език ми се стори по-подходящо - според темата. Та от сега нататък ще можете да видите резюме на български, а под него статията да е на английски. Ако темата ви се стори интересна, а английският ви не е много добър, оставете един коментар, че искате превод. Не обещавам срокове и, че винаги ще успявам, но ще се опитвам.

Общо взето техническите неща не виждам голям смисъл да се превеждат, защото 99% от хората знаят английски. Някои пък са специфични за българия и надали на някой чужденец ще са му интересни. Та със системата за "превод при поискване" хем ще спя спокойно, че някой няма да страда от липсата на гениалните ми писания поради езикова бариера, хем няма да кипи безмислен труд.

Да живее мързелът!

В последните две години не съм работил някъде постоянно. Нямам трудов договор. За проектите по които съм работил съм сключвал граждански договори. Това обаче се оказа, че никак не е достатъчно. Ако доживея до пенсионната възраст вноските удържани по тези договори няма с нищо да ми помогнат, не се зачита и трудов стаж, освен ако нямам един вълшебен тефтер - осигурителната книжка.

Как да се сдобиете с такава ли? Отивате в местния клон на НОИ с един от гражданските ви договори и казвате, че искате да ви издадат осигурителна книжка (ОК). Плащате скромна сума и след няколко дни отивате да си я вземете. После обикаляте всички работодатели с които сте сключвали договори. Те попълват съответните данни в книжката и слагат един куп печати за да удостоверят, че наистина сте работили за тях. След това се връщате в НОИ и оставяте книжката за заверка. Към нея прилагате копия на всички граждански договори и служебни бележки за направени вноски. Служител проверява всичката информация дали е вярна, и дали съвпада с тази която е в "базата" на НОИ. Ако всичко е наред той на свой ред слага поредното количество печати. Накрая почти нищо не може да се различи от хилядите печати един върху друг. Прибирате си заверената книжка и я пазите като една от най-ценните ви вещи.

Горният сценарий беше за идеалният случай. Е, моят не беше идеален. Известно време след подаването на книжката за заверка ми се обади служител на НОИ и каза, че иска да се видим. Отидох при него и той ми обясни, че фирмите Х и Y за които съм работил през 200Z година "не са подали данни" и не може да ми завери книжката. Той им пратил писма, ама едното го върнали, пък другото било доставено, ама пак нямало данни. Ако мога да съдействам. Съгласявам се. Обаждам се по телефона на фирма Х, казват че са получили писмото, но счетоводителката е в отпуска, другата седмица ще подадат данни. Другата фирма е на нов адрес. По-случайност на другия ден щях да се видя с човек от фирмата и взех копие от писмото, което да предам лично.

След време пак ми се обаждат по телфона - ама сега фирма Х била подала данните два пъти, пък Y, още не ги били подали. Да им кажа, какъв е новият адрес, от НОИ няма как да разберат! Вече не ми се занимава и не съдействам кой знае колко.

Междувременно се запознавам с документа ОТНОСНО: уеднаквяване на практиката при заверяването на осигурителните книжки. Към края има следния текст:
===========
ІІІ. Заверяване на осигурителни книжки
. . .
При липса на подадени данни с декларация образец № 1 “Данни за осигуреното лице” от страна на осигурителите не следва да се отказва заверяване на осигурителните книжки. Заверяването се извършва въз основа на представените от лицата доказателства за получените от тях възнаграждения. На осигурителите се дават задължителни предписания за подаване на данните, налагат се административни наказания, при необходимост се сигнализират и органите на НАП.
==========

Разпечатвам въпросния документ и днес пак отивам в НОИ. Oт деня в който подадох книжката за заверка са изминали три месеца. Срещам се със служителя и той ме посреща с репликата "Ти хубаво идваш, ама още няма данни". Обяснявам, че съм представил абсолютно всички документи - договори, вносни бележки. Вадя безценната разпечатка, прочитам на глас текста цитиран по-горе, и заявявам, че очаквам книжката ми да бъде заверена. Сега, въпреки че ги няма подадени данните. Господинът никак не е доволен и казва, че няма как да ми завери книжката. Пита ме знам ли аз, каква отговорност е това, особенно като ги няма данните. Осведомява ме, че ако не съм съгласен мога да подам жалба. Аз отговарям, че ако трябва ще подам. Той излиза от стаята за малко и след като се върна удари заветните печати. Ура! Сега стискайте ми палци да доживея до 65 или колкото там трябва.

Цялата тази работа за мен е необяснима. Защо е необходима тази осигурителна книжка? Всичката информация трябва вече да я има в цифров вид. Как иначе са ми удържали коректно данъците? Хвърлят се купища пари за информационни системи на държавната админинистрация. Да, една част направо се хвърлят за софтуер от една определена компания. И накрая какво - пак в тефтера е истината! Ами в такъв случай да спестим парите за компютри поне и да си караме само на хартия. От личен опит мога да ви кажа, че е напълно възможно в НОИ, НАП и където и да е в държавата да няма абсолютно никаква информация за това, че сте работил в дадена фирма, дори за години след 2000-ната. Аз го разбрах миналата година, когато НАП се опитаха да ми приберат "дължими" осигуровки, с лихвите, 7 години по-късно! Но това определено заслужава отделна статия, която ме домързя да напиша по време на случката.

Не беше само мързел де, има и друга причина. Тук ми се искаше да пиша повече за технически неща - софтуер, електроника. Не ми се щеше да занимавам читателите (колкото и малко да са те) с моите премеждия с държавата. Струва ми се обаче, че е важно да се споделят и историите с КАТ, НАП, НОИ. Най-малкото може да са полезни на някой друг. По-важното е, че повечето от тях са ако не с идеален, то поне с положителен край. Показват, че ако хвърлиш известно количество време и усилия е възможно нещата да станат както трябва, или поне почти както трябва. Че можеш да се бориш за правата си, че положението не е съвсем безнадеждно.

От друга страна, ако взема да пиша само такива истории, пак няма да съм много доволен. Затова си въвеждам следното правило: мога да пиша за такива неща, но след всяка "бюрократична" история трябва да има поне една техническа тема.

Да се надяваме, че с времето техническите публикации ще станат много, много повече от "бюрократичните"!

Днес получих в пощата си следното съобщение:

=======
Zdraveite,

Nie sme HR Company www.hrcr.bg i iskam da Vi otpravq predlojenie za rabota. Imame klient, za kogoto tursim Development QE. Eto linka na nashata obqva: http://hrcr.bg/live/index.php?id=499,0,0,1,0,0

Ako predlojenieto Vi interesyva, molq da mi izpratite aktyalno CV na angliiski ezik. Mojete da se svurjete s men na tozi e-mail : mnikolova@hrcr.bg i na : 02 923 55 18

Yspeshen den!

Miroslava Nikolova
HR Consultant
Human Relations Consulting Recruitment
20 Serdika str.
1000 Sofia, Bulgaria
tel: ++ 359 2 923 55 18
Skype: mnikolova5
www.hrcr.bg
=======

По принцип нямам нищо против да получа интересно предложение за работа по електронната поща. Дори напротив. Все пак съм публикувал CV-то си на този сайт (трябва да го направя по-красиво скоро) и работя на свободна практика. Нови проекти винаги са добре дошли.

В крайна сметка "ловците на глави" могат да предложат полезна услуга - както за работодателите, така и за работниците. За това обаче е необходимо да се положат поне минимални усилия. Иначе въпросното "предложение" си е просто поредният СПАМ.

Какво не е наред с това писмо:

• Написано е на латиница.
• Търсят Development QE. Някой да поясни.
• Като цъкна на връзката се отваря празна страница. Може би ако "one of the biggest HR companies in IT field" си намери един PHP програмист нямаше да е така. Признавам и аз бих се затруднил ако ми се налагаше да работя с удобни и лесно запомнящи се адреси от вида на http://hrcr.bg/live/index.php?id=499,0,0,1,0,0
• Искат ми "актуално CV на английски език". След като ми пращате това на radoslav@kolev.info, да бяхте написали в браузъра си http://kolev.info и щяхте да се сдобиете с такова.
• Няма никаква информация за това кой е работодателят. И това при положение, че те ме търсят.

Последното ми се вижда особенно тъпо. Както в случая, така и в обяви тип "фирма: поверително". Ако съм някакъв шпионин и толкова много искам винаги мога да разбера кой е работодателят. Ще наема един супер подходящ кандидат, пращам го да ходи на интервюта и той после ми казва. Срещу някакво заплащане разбира се.

Да се стига до чак такива крими сценарии обаче обикновено не е необходимо. Особенно в българската ИТ сфера. Обявите са написани толкова специфично, че въобще не е трудно да се играе на "познай фирмата". Даже играта бързо доскучава ако се ползва помощта на гугъл.

Отворям сайта hrcr.bg. Търся си работа по ключова дума "linux".

Да разгледаме първите три резултата:

Linux Engineer /A_LX/

Въпрос:
Has been providing information technology solutions since 1969. Working across a huge variety of industry sectors, they have earned a reputation for delivering personalised, quality services and solutions that provide immediate productivity, cost savings and flexible resource allocation; They need experienced and ambitious IT specialists to become part of their service support centre in Sofia city.

Отговор:
Ajilon

C++ Software Engineer /T_C++/

Въпрос:
Headquarter of the company is in USA and exist from 1993. Bulgarian office was opened in 2003.
The size of the company here is more than 150 people and they are recognized leader in providing secure Internet communication solutions for enterprises and government customers of all sizes.

Отговор:
Tumbleweed

Senior Automation Software Engineer /PP_SASE/

Въпрос:
a dynamic international software development company, which has developed the industry’s first plug-compatible alternative to Microsoft Exchange on Linux

Отговор:
PostPath

Забелязвате ли нещо в по-горните примери? Oт HRCR съвсем развалят играта, използвайки така наречените "кодове" за позициите. От горните три виждаме: Т=Tubmleweed, A=Ajilon, PP=PostPath. Можем да предположим, че всеки код съдържа поне първата буква на фирмата, или първите букви - ако името е от няколко думи. Освен това, ако успеем да идентифицираме дори една обява на някоя фирма, то след това можем да откирем всички останали. Явно частта преди подчертавката е фирма, а след нея позиция.

И така, някой ще се заеме ли с направата на сайт със залгания? Публикува се обява и посетителите познават коя е фирмата. Всъщност, защо просто някоя от HR фирмите не добави такава функционалност към сайта си, хем ще е по-интересно, хем и за тях ще има процент :).

Ъпдейт от днес:
=======
Zdraveite,

Vchera Vi izpratih predlojenie za rabota za poziciq Development QE, no edva dnes zabelqzah che linka na obqvata, koqto sum Vi izpratila e s prazno sudurjanie.
Iskam da Vi se izvinq za tova i da Vi izpratq aktyalniq link: http://hrcr.bg/live/index.php?id=528,0,0,1,0,0

Pozdravi!
Miroslava Nikolova
. . .
=======

Все още не е ясно, какво е Development QE, но линка към обявата вече е работи. Също така, въпросното QE явно е зададено от работодателя, защото присъства и в неговата обява на собствения му сайт. Като стана дума, ето кой си търси QE-и:

* The second largest software company in Europe;
* Ever since its foundation in 1969, the company is a leader in the field of Software Development; especially in the Enterprise Transaction Systems as well as the SOA WebMethods;
* With more than 3600 employees worldwide and offices in 50 countries, the company is searching for personnel for its office in Sofia.

Кодът е SG_DQE, което внася малко несигурност в горната ми теория, защото фирмата е Software AG. Ако бях 100% познал, трбваше да е SA_DQE. Бърза проверка показва, че явно просто правилата за формиране на кодовете (или референтни номера, както те ги наричат) не са много твърди и всеки пише както му дойде в момента. Въпросната обява е публикувана както с кодове SA_DQE, така и SG_DQE на различни места.

Днес от блога на Пейо разбрах за аферата "къси панталони".

За съжаление въпросната афера се простира далеч извън СРС. Със сигурност подобен проблем има и в сградата на Окръжен съд - Кърджали, а и в "други институции на държавната администрация".

Аз се сблъсках с това миналата година, точно както го е описал Милен Христов - отивайки да си извадя свидетелство за съдимост. Макар и да изглежда смешно въпросът е много сериозен. Ако се абстрахираме от конкретния случай с късите гащи ситуацията е следната - на всеки гражданин може абсолютно произволно да бъде отказан достъп до сградите на съда. Всичко зависи от настроението на пазача - дали е спал добре днес, дали си му симпатичен и т. н.

И аз не харесвам подобни несправедливости и се опитах да направя нещо по въпроса. Резултатът е половинчат. Вече можете да влезете с бермуди в сградата на ОС-Кърджали - тествано е. За съжаление така и не получих отговор на последното ми писмо и нищо не е сигурно. Може просто човекът при тестовото влизане да е имал късмет и ако утре отидете вие пак да ви върнат. Аз тогава нямах повече търпение да се занимавам със случая и го оставих така. Скоро ще се опитам да напиша малко за по-генералния проблем, който както разбрах се нарича "мълчалив отказ".

В крайна сметка излиза, че сме задължени да уважаваме съдебната власт, не само това ами и да показваме своето уважение носейки определено облекло (точно какво - не ни казват). Е, ако ме накарат и се наложи може и триредов костюм да облека. За мен обаче е много по-важно какви мисли има в главите на хората, не как са облечени когато се срещаме или какви изпразнени от съдържание обръщения използват. Ако искаш другите да те уважават истински не трябва да ги задължаваш да го правят с нормативен акт - трябва да го заслужиш.

Ето и моята кореспонденция с Окръжен съд - Кърджали и Областно звено "Охрана":

Писмо от мен (изпратено чрез сайта http://kardjali.court-bg.org/):
==========
Здравейте!

Днес се опитах да влезна в съдебната палата. Охраната на входа ме спря и отказа да ме допусне в сградата. Аргументът им беше, че не може да се влиза в сградата с "къси гащи". Казаха ми, че мога да влезна единствено ако си облека дълъг панталон. Служителите не успяха да ми дадат точна информация къде е описано това изискване, а само че е нареждане "отгоре".

Единственото което можах да намеря на сайта court-bg.org като изискване за облеклото е следното: "Израз на неуважение е влизането в съдебната палата с неприлично облекло, в нетрезво състояние и демонстриране на агресивно или скандално поведение."

Аз бях облечен с тениска и панталон до коленете. По моя лична преценка, това не е неприлично облекло.

Тъй като понятието е доста разтегливо моля да ме насочите към дефиниция на "неприлично облекло" която вие използвате, така че да мога да съобразя облеклото си при бъдещи посещения в сградата.

Предлагам тези изисквания да бъдат описани в информационно табло на входа на сградата. Така за гражданите ще е ясно къде са границите и няма да останат с впечатление, че важи единствено субективната преценка на служителят на смяна.

Радослав Колев
==========

Отговор от ОС - Кърджали изпратен ми по електронната поща:
==========
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН КОЛЕВ,

В отговор на Вашето писмо, Ви уведомявам, че организацията на пропускателния режим и охраната на Съдебната палата се осъществява от служители на Главна дирекция „Охрана” при Министерство на правосъдието и съобразно Правила за охраната, вътрешния ред и сигурността на Съдебната палата – гр.Кърджали, утвърдени със Заповед №З-38/26.01.2007г. на Директора на Главна дирекция „Охрана” при Министерство на правосъдието. Според т.8 от същите правила, не се допускат в сградата граждани в неприличен външен вид, в явно нетрезво състояние, с видими психически разстройства и под влияние на наркотични или други упойващи вещества. Контролът за спазване на вътрешния ред, пропускателния режим и охраната на Съдебната палата се осъществяват от дежурните сътрудници по охраната при Областно звено „Охрана” – гр.Кърджали.

Съдебен администратор при ОС-Кърджали
==========

Уточняващо запитване от мен, пак по електронната поща:
==========
Уважаема г-жо/г-це Милушева,

Благодаря за бързия отговор!

Както съм написал в първото писмо до вас, преди да ви безпокоя с въпросите и предложенията си проверих за изисквания относно облеклото на вашия сайт. Там открих въпросната забрана за неприлично облекло/външен вид.

За съжаление във вашия отговор не намерих това, което всъщност най-много ме интересува. Как се определя кое облекло е прилично и кое не? Има ли някъде дефиниция или се разчита на преценката на служителите на Главна дирекция „Охрана"?

Смятам, че за да може това правило да се прилага безпристрастно и обективно трябва да има обща пунблично достъпна дефиниция за "неприлично облекло", която ще е полезно да е описана на табло пред входа или на вашия уеб сайт.

Сега дори и да имам най-добрите намерения да спазя изискването, не съм сигурен, че ще успея. Явно моята представа за прилично облекло е различна от това, което изисквате вие. Проблемът е, че за да се съобразя с вашата дефиниция трабва да знам каква е тя. За момента единственото което ми е известно е, че се изисква "дълъг панталон". Можете ли да потвърдите, че единственото изискване е дълъг панталон? Опасявам се, че ако утре дойда с яркочервен дълъг панталон може отново да бъда върнат, защото примерно цвета е прекалено ярък и предизвикателен.

Ще съм благодарен, ако можете да отговорите на въпроса ми.

С уважение,
Радослав Колев
==========

На това писмо не получих никакъв отговор. Поради това изпратих следното до председателя на окръжния съд (хартиено писмо, с обратна разписка):
==========

До

Председателя на

Окръжен съд Кърджали

Уважаеми г-н Събев,

Във връзка с отказан ми достъп до сградата на ОС-Кърджали изпратих запитване чрез Вашия интернет сайт. Интересувах се от критериите Ви за “неприличен външен вид” по които охраната отказва да допусне гражданин в сградата на съда. Полученият отговор от съдебния администратор при ОС-Кърджали според мен е формален и не отговаря на зададения от мен въпрос. Изпратих уточняващо запитване на което и до сега не съм получил отговор.

Горепосоченият факт е причината за моето писмо до Вас. Очаквам да отговорите точно и по същество на зададения от мен въпрос.

Приложения:

1. Текст на запитване изпратено на 11.06.2007 г.
2. Отговор от г-жа Милушева получен на 12.06.2007 г.
3. Текст на уточняващ въпрос изпратен на 12.06.2007 г.

Адрес за кореспонденция:

6600 Кърджали

ул. ***********

Радослав Колев

20.07.2007 г. С уважение:

Кърджали /Р. Колев/
==========

Получих следният отговор:
==========

==========

След което изпратих запитване до ОЗ "Охрана" (хартиено писмо, с обратна разписка):
==========

До
Г-н Делчо Ташев
Началник на
Областно звено “Охрана”
гр. Кърджали

Уважаеми г-н Ташев,

От кореспонденцията ми с Окръжен Съд – Кърджали разбрах, че критериите за “неприличен външен вид” свързани с пропускателния режим за сградата на ОС – Кърджали са от компетенцията на Областно звено “Охрана”. Поради това с настоящето писмо се обръщам към Вас, с цел да получа определение на критерия за “неприличен външен вид”, респективно как се определя кое облекло е прилично и кое не е. Аз не успях да открия точни изисквания на видно място на входа на сградата на ОС – Кърджали или на интернет страницата http://court-bg.org.

Бих желал да получа отговор, на зададените от мен въпроси:

* Къде са регламентирани критериите за “неприличен външен вид”?

* Ако никъде няма нормативно определени критерии, да смятам ли, че се разчита на субективната преценка на служителя на смяна?

Приложения:

1. Текст на запитване изпратено на 11.06.2007 г.
2. Отговор от г-жа Милушева получен на 12.06.2007 г.
3. Текст на уточняващ въпрос изпратен на 12.06.2007 г.
4. Повторно запитване до ОС – Кърджали
5. Писмо с изх. № 1054/30.07.2007 г.

Адрес за кореспонденция:

6600 Кърджали

ул. *******

Радослав Колев

10.08.2007 г. С уважение:

Кърджали /Р. Колев/
=========

Получих следният отговор:
==========

==========

Изпратих поредното писмо:
==========
ДО НАЧАЛНИК СЕКТОР
ОЗ “ОХРАНА” – гр. Кърджали
Г-н Делчо Ташев

Във връзка с Ваш изх. №650 / 20.08.2007 г.

Уважаеми г-н Ташев,

Благодаря за писмото. За съжаление в него отново не получавам отговор на всички поставени от мен въпроси. Аз много внимателно прочитам писмата които получавам от Вас и ОС – Кърджали и отговарям на всички поставени въпроси или изисквания за уточняваща информация. Моля, и Вие да правите същото. За улеснение номерирам въпросите си:

1. (от предишното ми писмо) Ако никъде няма нормативно определени критерии, да смятам ли, че се разчита на субективната преценка на служителя на смяна?
2. Бихте ли посочили къде точно и в кои мои писма сам казвам, че понятието "неприличен външен вид" не може да бъде формулирано еднозначно и записано пълно и дословно в нормативен акт? Ако смятах нещо за невъзможно нямаше да ви питам къде и как е направено. Понятието "безопасна скорост" е също толкова субективно, но в Закона за движение по пътищата е записано, че максималната допустима скорост в населени места е 50 км/ч, извън тях 90 км/ч и т. н.
3. Благодаря за поканата за среща! Давате ли съгласието си да бъде направен аудио/видео запис на нашата среща, който да мога да разпространявам свободно?
4. Бихте ли ме запознали със съдържанието на указанията дадени на служителите Ви във връзка с моя случай за които споменавате във Вашия предишен отговор?

Адрес за кореспонденция:

6600 Кърджали
ул. ********
Радослав Колев

13.09.2007 г. С уважение:

Кърджали /Р. Колев/
==========

Както вероятно се досещате отговор на горното така и не съм получил.

Вчера прекарахме деня в село Долно Дряново. То се намира на пътя между Сатовча и Гоце Делчев. И тук, както и в Борино, кипи живот. Има постоянно хора по улиците или по ливадите за да събират сеното.

След като открихме равно място за палатката и чешма с питейна вода в близост се заехме с третото по важност - достъп до Интернет. Преди няколко дни купихме една Prima карта от Мтел и 250МБ трафик срещу 25 лв. За съжаление обаче от този продукт все още не можем да се възползваме.

С умиление си спомних за отминалите времена, когато набирах от къщи с 14.4 модем - нали и тук връзката е през PPP. Лошото е, че си припомних и какво беше да се свързваш през шумните аналогови линии на БТК - връзката се разпада през 2-3-4 минути и никаква полезна работа не може да се свърши. Не знам дали си въобразявам, но като оставя пуснат един ping май държи по-дълго. Така рекорда за продължителност достигна 10 минути! След дълго слушане на музичката за изчакване на *88 единственото, което ми казаха е, че вероятно клетката е претоварена и понеже заемали повече канали първо изритвали Интернет потребителите. Това ми се вижда доста тъпо и реално прави услугата неизползваема освен в супер гъсто заселените с клетки места като София. Ако имате някаква идея на какво може да се дължи този проблем или още по-добре предложение за решението му обещавам да почерпя бира.

След като най-високотехнологичният вариант не проработи преминахме към план Б. В по-малките населени места в България това означава да пообиколите оглеждайки се за специфичните 2.4GHz антени. Първо забелязахме такива в механа "Чановете". Собственикът беше много отзивчив и ни позволи да включим кабела от неговия компютър към лаптопа на Божко. Оказа се, че има защита по MAC адрес. Тогава компютърът работеше с едно странно подобие на операционна система и това се оказа пречка (този недостатъкът вече е отстранен и компютърчето се радва на едно Убунту 8.04). Въпреки че си останахме офлайн тук ядохме най-сочните кебапчета, най-вкусните пържени картофи и шопска салата от домашни домати и краставици. Силно препоръчвам ако имате път насам да се отбиете в "Чановете" поне за малко.

В местната компютърна и Интернет зала (между другото обозначена единствено с една от гореспоменатите антени) ни посрещна Мустафа. Той освен, че може да ви смели, свари и овкуси кафето с невероятно ловки движения също така ще преконфигурира локалния (предполагам Линукс) рутер през някакъв уеб интерфейс, така че да можете да ползвате връзката и през вашия преносим компютър.

Вчера прекарахме целия ден в залата. Благодарение на това сайта на BGRun вече работи под Wordpress и съдържа актуална информация и снимки. Днес отново сме тук за последно зареждане на батериите (буквално) и живот и здраве следобяда ще потеглим към Гоце Делчев.

Към списъка с необходими за продължителен живот на пътя неща освен стабилна GPRS връзка добавям и един 150W слънчев панел. Цялото лято в България може спокойно да се изкара навсякъде ако разполагаш с горните две неща.

Добавям и малко снимки:

механа "Чановете" и антените към нея

Мустафа

антената на компютърната зала

Моят приятел Божко е решил да прави обиколка на Бълария. Планът му е да пробягва по около 50 километра на ден в продължение на месец.

Мислех да го придружа първата седмица - с колелото разбира се, трудно бих пробягал такова разстояние. В крайна сметка пак го придружавам, но карайки колата с багажа. Имаше проблем с първоначално уговореният шофьор.

Вчера тръгнахме от Кърджали по пътя за Смолян и завършихме в село Леска. Спахме на палатка близо до реката и като цяло беше доста приятно. След като разпънахме лагера на една ливада отидохме в местната кръчма да заредим GPS-a и да пийнем нещо. После на връщане по тъмното малко трудно намерихме точно къде е палатката, но все пак успяхме и спахме на топло и удобно.

Аз сега съм в Смолян в хотел-ресторант "СПАРТАК". Приятно е, а и имат безжичен интернет. Утре живот и здраве се надявам да се изкъпем в минералните басейни на Девин.

Официалният сайт за момента е само статичен HTML и е малко неудобно, но ще се опитам скоро да пусна един Wordpress и да качваме там по-често новини и снимки. Може и да се пробваме на покажем логовете от GPS-a върху google maps или нещо подобно ама не съм правил до сега такова нещо и не знам точно как е най-добре.

Ако живеете някъде по пътя на обиколката, и искате да ви дойдем на гости само се обадете :).

Вчера се опитвах да направя merge (сливане?) в едно svn хранилище с команда подобна на тази:


rado@ubuntu-laptop:~/svn-wc/$svn merge svn://somehost.net:3690/some/very/long/path svn://somehost.net:3690/some/other/very/long/path


и в резултат получих странната грешка - "svn: Cannot replace a directory from within".

След като изчетох всякакви дискусии в пощенски списъци, доклади за грешки и всичко останало свързано с тази грешка до което успях да се докопам все още нямаше просветление.

В крайна сметка причината се оказа печтна грешка в един от много/дългите/пътища.

Не трябва да се доверявам прекалено много на съобщенията за грешки!