internet

Вчера прекарахме деня в село Долно Дряново. То се намира на пътя между Сатовча и Гоце Делчев. И тук, както и в Борино, кипи живот. Има постоянно хора по улиците или по ливадите за да събират сеното.

След като открихме равно място за палатката и чешма с питейна вода в близост се заехме с третото по важност - достъп до Интернет. Преди няколко дни купихме една Prima карта от Мтел и 250МБ трафик срещу 25 лв. За съжаление обаче от този продукт все още не можем да се възползваме.

С умиление си спомних за отминалите времена, когато набирах от къщи с 14.4 модем - нали и тук връзката е през PPP. Лошото е, че си припомних и какво беше да се свързваш през шумните аналогови линии на БТК - връзката се разпада през 2-3-4 минути и никаква полезна работа не може да се свърши. Не знам дали си въобразявам, но като оставя пуснат един ping май държи по-дълго. Така рекорда за продължителност достигна 10 минути! След дълго слушане на музичката за изчакване на *88 единственото, което ми казаха е, че вероятно клетката е претоварена и понеже заемали повече канали първо изритвали Интернет потребителите. Това ми се вижда доста тъпо и реално прави услугата неизползваема освен в супер гъсто заселените с клетки места като София. Ако имате някаква идея на какво може да се дължи този проблем или още по-добре предложение за решението му обещавам да почерпя бира.

След като най-високотехнологичният вариант не проработи преминахме към план Б. В по-малките населени места в България това означава да пообиколите оглеждайки се за специфичните 2.4GHz антени. Първо забелязахме такива в механа "Чановете". Собственикът беше много отзивчив и ни позволи да включим кабела от неговия компютър към лаптопа на Божко. Оказа се, че има защита по MAC адрес. Тогава компютърът работеше с едно странно подобие на операционна система и това се оказа пречка (този недостатъкът вече е отстранен и компютърчето се радва на едно Убунту 8.04). Въпреки че си останахме офлайн тук ядохме най-сочните кебапчета, най-вкусните пържени картофи и шопска салата от домашни домати и краставици. Силно препоръчвам ако имате път насам да се отбиете в "Чановете" поне за малко.

В местната компютърна и Интернет зала (между другото обозначена единствено с една от гореспоменатите антени) ни посрещна Мустафа. Той освен, че може да ви смели, свари и овкуси кафето с невероятно ловки движения също така ще преконфигурира локалния (предполагам Линукс) рутер през някакъв уеб интерфейс, така че да можете да ползвате връзката и през вашия преносим компютър.

Вчера прекарахме целия ден в залата. Благодарение на това сайта на BGRun вече работи под Wordpress и съдържа актуална информация и снимки. Днес отново сме тук за последно зареждане на батериите (буквално) и живот и здраве следобяда ще потеглим към Гоце Делчев.

Към списъка с необходими за продължителен живот на пътя неща освен стабилна GPRS връзка добавям и един 150W слънчев панел. Цялото лято в България може спокойно да се изкара навсякъде ако разполагаш с горните две неща.

Добавям и малко снимки:

механа "Чановете" и антените към нея