Борисов: Щяхме да асфалтираме и лунната пътека
Бойко Борисов измоли от Всевишния хубаво време за по-здрав асфалт
Борисов поиска всичкия асфалт на албанците
Бойко: На протестите ще отговорим с асфалт!
. . .
Цитатите по-горе са една съсвем малка извадка от заглавия често срещани из медиите напоследък. За добро или лошо тази асфалтова вълна, това асфалтово цунами не подмина и моя град – Кърджали. Най-лошото свърши (или поне ми се иска да е така) и вече водата, пардон, асфалтът се връща към първоначалните си нива. Основно засегната от бедствието беше отсечката по бул. „Беломорски“ от автогарата до кръстовището във Веселчане, преминаваща в бул. „Първи май“ до изхода към Момчилград. Една от най-натоварените пътни артерии на града.
Не ме разбирайте погрешно, пътят имаше нужда от ремонт. Да, също не мога да отрека, че в момента е в много по-добро състояние от преди. Причините да не припадам от радост са две. Първата е, че в продължение на месеци за всички граждани, и пешеходци и шофьори, бяха създадени огромни неудобства и опасности. Повечето от тях можеха да бъдат избегнати ако при изпълнението на ремонта беше вложена съвсем малко мисъл за това. Втората, че крайният резултат според мен има някои сериозни дефекти, които най-вероятно няма да бъдат отстранени. От известно време не се забелязват никакви работници и явно обектът се счита за приключен.
За безобразията не мога да обвиня само фирмата изпълнител. Обяснимо е, че те искат да свършат работата влагайки най-малко време, усилия и пари с цел да извлекат най-голяма печалба. Съответно, нормално е, че те свършиха работата така, както беше най-удобно за тях, без да ги интересуват (не)удобствата на гражданите. Възложителите обаче, в случая държавата, и по точно Агенция „Пътна инфраструктура“ и общината, бяха длъжни да упражнят контрол и да защитят обществения интерес. Това не се случи.
Ако аз наема строителна фирма да ремонтира къщата ми, като през това време продължавам да живея в нея, ще има конфликт. За фирмата ще е най-лесно и удобно да разкърти всичко наведнъж, да зарие навсякъде с боклуци и да остави къщата без прозорци и врати докато тече ремонта. За мен обаче, това не е приемлив вариант. При договарянето с фирмата едно от моите условия ще бъде нещата да се извършват поетапно, като си почистват боклуците след всеки етап. По-време на изпълнението, разбира се, ще имам грижата да следя дали дейностите се извършват така, както сме се разбрали.
При ремонтът на бул. „Беломорски“ в Кърджали стопанинът на къщата липсваше. За да не се налага да преоткриваме топлата вода, то нека както много обичаме да правим, просто да изкопираме американците. Те са я открили преди повече от 15 години. При ремонт на пътното платно, постоянно и неотлъчно на обекта присъства представител на възложителя (държавата). Американските фирми са също като българските, и те биха си спестили каквото могат, при положение, че ще им се размине. За тяхно съжаление обаче, наблюдателят следи за абсолютно всичко – от обезопасяването на мястото на работа, до качеството на асфалта и технологията на полагането му. Той отбелязва всички детайли в предварително изготвен списък за проверки и може да спре работата на изпълнителя по всяко време, ако нещо не му харесва.
Може би си мислите, че няма откъде да намерим толкова експерти, че да има по един за всеки обект, или пък че това струва много скъпо? Федералната „Магистрална администрация“ е направила три кратки филмчета (част първа, втора, трета). Изгледайте ги. Ще се убедите, че всеки средно технически грамотен човек, след изглеждане на филмчетата, може да се прави задоволително с работата (и вероятно ще си спомните за Тодор Колев и ще въздъхнете „Кога ще ги стигнем … американците?“).
Сумите необходими за пътно строителство, съотнесени към средната заплата в България, са огромни. Разходите за назначаване на „стопанин“ на всеки един обект ще са пренебрежимо малки. И, сигурен съм, ако той си върши работата дори наполовина толкова добре, колкото американския си колега, те ще се възвърнат хилядократно. Ако толкова няма пари, но има желание, най-вероятно за работата ще се намерят и доброволци.
Аз примерно бих отделял по няколко часа на седмица. И без това всеки ден минавах по два пъти през района на своеобразните бойни действия. С удоволствие щях да докладвам за забелязаните проблеми, дори се опитах да го направя. По-долу ще намерите моят не толкова кратък доклад.
Безопасност
Общо взето – отчайваща работа. По време на ремонта най-често липсваше каквото и да е обозначаване и обезопасяване на изкопи, шахти без капаци и други подобни. Когато имаше такова, то беше меко казано импровизирано и дори в някои случаи създаваше по-голяма опасност.
Нямаше ясно указание за водачите на автомобили в кои части на платното да се движат. Навсякъде хаотично се движеше техника и работници. Разчиташе са на слалом уменията на шофьорите да ги избягват. Примерно можете да видите как автомобил минава между фрезата и камиона, докато работят!
В един от редките случаи, когато работник завърза найлонова лента, за да отцепи едно от платната за асфалиране, той препречи с нея и целия тротоар. Направих му забележка, да я премести, така че да не пречи на пешеходците, което не представляваше никаква трудност. Той ми отговори да си гледам работата и, че пешеходците могат да заобикалят през храстите отстрани. Намерих отговорника на обекта, който дойде и собственоръчно премести лентата така, че да не пречи. Същевременно ме гледаше изумено и с неразбиране, за какво му губя времето с подобни глупости. Накрая ме попита „Ако толкова ми пречи лентата, защо просто не съм я преместел аз, а съм ходил да занимавам него?!“
При подготовката за полагането на няколко слоя асфалт капаците на шахтите бяха повдигнати над нивото му. Имайки предвид скоростта на работата, си останаха така доста време. Работниците на фирмата изпълнител „Интегрирани пътни системи“ бяха обозначили повечето от тях използвайки класическата и отговаряща на всички европейски стандарти за безопасност „клонка от храст“. На няколко шахти обаче бяха решили да експериментират с по-нова технология, известна като „блокчета от отпадъчния асфалт“. Да, черни блокчета, от черен асфалт, върху настилка от черен асфалт. Естествено, уличното осветление в района е почти никакво, ако изобщо го има. При първата ми среща с тази нова технология, през нощта, на къси светлини, ми се наложи да спра доста рязко. За щастие шофьорът зад мен също успя да реагира и не се стигна до инцидент.
На другият ден реших да докладвам за тази нередност. Бях изключително приятно изненадан да попадна на сайта http://www.transportinfo.bg. Точно това което ми трябва! Ходих и наснимах шахтите, след което подадох сигнал.
Получих следния отговор:
Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията
ИА „Автомобилна администрация“
адрес: гр. София
тел.: 02 930 88 40, 02 930 88 13
факс: avto_a@rta.government.bg
http://www.rta.government.bg/n.html
До:
Радослав Колев
Уважаеми г-жо/г-не,
Във връзка с подаден от Вас сигнал с входящ номер 2747 от 19.07.2012 г. бихме желали да Ви уведомим за следното:
Проблема описан в сигнала Ви не е от компетенциите на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, следва да се обърнете към Министерство на регионалното развитие и благоустройство – Агенция „Пътна инфраструктура“.
Статус на сигнала: Извън компетенция
30.07.2012 г. С уважение: __________________________
гр. София / Димитър Бонков /
Обадих се на „горещия телефон“ на АПИ, където бяха много любезни и отзивчиви. От там ми отговориха, че след като е в границите на населено място не е от тяхната компетенция. Следва да се обърна към Община Кърджали.
Подадох сигналът в общината, от където след около 2 месеца получих следния отговор:
До
Радослав Колев
Уважаеми г-н Колев,
Във връзка с Ваше сигнално писмо заведено с вх. №94-Ж-175/ относно опасни шахти по ул. „Първи май”, Ви уведомяваме за следното:
В момента по ул. „Първи май” се извършва основен ремонт който е част от обект „Рехабилитация на път „ПЪТ Е-85 (І-5) “КЪРДЖАЛИ – ПОДКОВА” от км. 342+639,41 до км. 367+427” и част от републиканска пътна мрежа. При откриване на строителна площадка отговорността на обекта за безопасност се носи от строителя, възложителя и строителния надзор. Възложител на обекта е Агенция „Пътна инфраструктура” с представителство „Областно пътно управление” – Кърджали. Можете да поставите проблемите пред възложителя на адрес: Кърджали, бул. „Беломорски“ – 79, телефон: 0361 62014.
Кмет на Община
К Ъ Р Д Ж А Л И:………………………..
/инж. Хасан Азис/
Тук отбелязвам своя пропуск, че при комуникацията с АПИ ме домързя и се обадих по телефона. Сега нямам никакви доказателства, че въобще съм се обаждал, още по-малко за полученият отговор. Та, винаги в писмен вид и с входящ номер, лошото е, че за отговор се чака поне месец.
На въпросното прехвърляне на топката, което получих като отговор от общината, изпратих писмо с няколко допълнителни запитвания. Доколкото знам, работата по преместването на подземните комуникации на самото кръстовище беше възложена от общината. Тъй като явно този път не можеха лесно да ме пратят в „трета глуха“, то решиха просто да не ми отговорят.
Неудобства
Как се ремонтират тротоари? Мога да ви отговоря каква схема на действие беше приложена в Кърджали. Едновременно бяха буквално разорани тротоарите и от двете страни на цялата отсечка. За много дълъг период пешеходците трябваше да избират да газят в купчини кал, камъни, пръст и да прескачат ровове, или пък да се привдижват по пътното платно, измежду многото изнервени шофоьри и пътностроителната техника. Изграждането на новите тротоари вървеше също паралелно, като до последният момент не беше възможно да се премине от кв. Веселчане до автогарата по тротоар. Смятам, че не е необходимо да ви казвам как можеше да се избегне цялата тази безумна ситуация, без това да струва по-скъпо.
За шофьорите също беше помислено. През голяма част от времето булеварда беше направен еднопосочен, а насрещното движение минаваше по много обиколен маршрут. За сметка на това, точно на самото кръстовище където потоците се разделят бяха изкопани два рова по целите платна, перпендикулярно на движението. Рововете бяха запълнени с чакъл и оставени така. След само няколко дни, те бяха толкова изровени, че всяка кола трябваше буквално да спре и премине много, много бавно през рововете, за да не си остави там половната части на окачването. Същевременно идващите от кв. Гледка и завиващи наляво, чакат идващите от автогарата, защото те са с предимство. Те пък спират, за да минат през рова. Когато някой завиващ наляво успее да се шмугне между две коли, той пък веднага набива спирачки защото пред него е другият ров. Така попускателната способност на кръстовището беше намалена много пъти, а нивото на изхабените нерви и изречените псувни многократно увеличено.
Тази ситуация се задържа доста време, може би повече от месец. Внезапно, на някой му се откъснаха от сърцето няколко колички асфалт и рововете на самото кръстовище бяха запълнени. За компенсация, точно след тях бяха изкопани два нови, още по-големи. Те, както и този на завоя към ул. „Синчец“ си останаха така до финалното полагане на асфалта. Ето едно видео, от което можете да придобиете бегла представа за какво ставаше въпрос.
Достъпност
Мой приятел, живеещ наблизо, е в инвалидна количка. Той се радваше, че сега с новите тротоари ще може да ходи дори до центъра! Наистина, на много от местата преходите от тротоар към пътното платно са скосени, както трябва да бъдат. Но, не всички! Има оставени по няколко нескосени, просто ей така, за разнообразие. Не е възможно да се премине с количка по който и да е от двата тротоара, винаги се стига до нескосен бордюр:
Другаде, очевидно е направен опит за скосяване, но нещо не се е получил:
Тук пък основата на светофара пречи:
Освен това, на автобусните спирки също няма скосявания. Не, че сега и да имаше, човек в количка ще може да се качи в автобуса. Надяваме се обаче, че някой ден автобусите ще бъдат подменени с достъпни такива. Тогава пак ли ще къртим бордюри и тротоар?
Добре, да приемем, че по някакъв начин човек в инвалидна количка се е добрал до тротоара. Примерно, купил си е офроуд модел, 4х4, който може да преодолява 20 см вертикални препятствия. Това не означава, че ще може да се придвижи по него. Прилагам две снимки без коментар:
Същевременно, преди няколко дни научавам от сайта на общината, че учат хора с увреждания и общинари как да решават проблеми на достъпността. Пак без коментар.
Качество
Да се върнем на моята любима тема – шахтите. Явно фирмите в България все още така и не са се научили как да правят шахтите. Както казах, те бяха издигнати, и с полагането на всички слоеве асфалт трябваше да се изравнят с настилката. Но на много места това нещо не се получи. Ако при преминаване с автомобил уцелиш капак на шахта с някое от колелата, внаги се чува едно звучно „хлоп“. При най-фрапиращите случаи изрязаха отново настилката и пак ги подравняваха с кръпки, и пак като че ли не се получи.
Бойко Борисов още не е дошъл да пререже лентата, а някои от шахтите пропаднаха:
На друга една шахта пък, след втория опит за подравняване капакът беше сложен обратно:
Моето предположение е, че това е още един експеримент с цел заместване на клонките, или парчетата асфалт. Обърнатият капак означава „не преминавай върху шахтата, докато бетона/асфалта стегне“. Това би трябвало да се е случило вече, но капакът си остана обърнат …
Такава е ситуацията с най-голямата гордост на текущото управление, с най-често изтъкваното постижение.
Да ни е честит новия асфалт!