Тайния живот на машините

Честно казано, за мен е неразбирамо защо на повечето хора не им е любопитно и интересно как работят машините. Аз бих искал да знам, и се опитвам да разбера, как работи всяко нещо около мен. Сега сме заобиколени от толкова много машини, които правят живота ни по-лесен, че само изучавайки тези у дома човек може да си осигури безкрайно забавление. Това е една от причините да харесвам всякакъв вид свободен хардуер и софтуер, защото потребителят има възможността и дори е подканен да погледне „под капака“. Ползата от това, освен задоволяване на любопитството е, че и в такъв случай ще можете сами да ремонтирате или дори подобрите машината.

Преди години гледах Дискавъри. За съжаление в последно време много от предаванията са се изродили в някакъв вид „риалити шоута“. Вместо истинска информация как работи или се прави нещо получаваш викания, интриги и друг вид драма, която явно се продава по-добре.

Предвид това, когато попаднах на поредицата „Тайния живот на машините“ бях много приятно изненадан. Автор и водещ е англичанинът Тим Хънкин. Смея да твърдя, че знаех как работят повечето от представените машини. Въпреки това изгледах серийките на един дъх и ми бяха много интересни. В тях няма просто сухи факти, а съвсем достъпно е показано не само как работят различните машини, но и историята на тяхното изобретяване и развитие през годините. Всичко това е гарнирано с малко хумор и впечатляваща арт инсталация в края на всеки епизод.

Най-хубавото е, че със съгласието на Тим можете да свалите всички епизоди от тук.

Приятно гледане!

Евала бе, електронна митница!

Посвещение
Посвещавам този материал на ИнжИнера, ревностен читател на този блог (вероятно единственият – здрасти, Пепи!). Неговите неколкократни подканяния спомогнаха да възстановя по-бързо сайта след дългото прекъсване.

Предистория
Миналата година си купих комплект за електрически велосипед. От Конрад/Щайнбергер тогава ме излъгаха (и предполагам все още лъжат), че контролера има функцията регенеративно спиране. От мерак да видя има ли все пак полза от тази функция си поръчах нов контролер, който я поддържа. Разбире се, произведен от братският китайски народ, стуващ към $60.

Проблемът
Телефонът ми звънна. Непознат номер. Отсреща женски глас произнесе думите, които никой интернет пазаруващ не иска да чуе – „Вашата пратка беше спряна на митницата!“. До момента бях успявал да избегна тази клопка. Основно пазарувайки от ЕС, или ползвайки за доставка на извънобщностни пратки Български пощи. За който не знае – „пощата“ по някаква причина има една суперсила, с която не разполага никоя друга куриерска компания – може да ви представлява пред митницата. И то без никакви разправии от ваша страна, просто като си вземате пратката плащате и Х лева мито/ДДС директно в пощенската станция. Този път обаче китайците бяха пратили контролера с FedEx.

Решението
Тъй като, макар и не от личен опит, съм запознат с безумието наречено „освобождаване на пратка от митницата“ дори и не си помислих да се захвана с това. Достатъчно е човек да прочете класиката в жанра или кое да е от продълженията (1, 2, 3), за да разбере, че тази работа не е за простосмъртни.

Със служителката на FedEx се разбрахме да им изпратя нотариално заверено пълномощно, за да могат те да ме представляват. Остана една малка продробност – необходим ми е и EORI номер (друго безумие, този път европейско). Служителката ме усведомява, че те могат да се заемат и с това, но ще струва скромната сума от 30 лв. Иначе самото издаване е безплатно, дори всичко може да стане он-лайн през сайта на митницата – ако имам електронен подпис. Аз имам електронен подпис.

Заблуждението
Предполагам, че попълването на електронната форма в сайта на митниците ще отнеме 4-5 минути. Мислено пресмятам, че ако работя ще спечеля по-малко от 30 лв за 5 минути. Решавам, че вместо да плащам и за тази услуга на FedEx, ще свърша работата сам. При това седейки удобно пред компютъра си! Благославям „електронното правителство“ и предвкусвам как със спестените пари се черпим бира с приятелите.

Реалността
Отварям така нареченият „ПОРТАЛ ЗА ЕОРИ РЕГИСТРАЦИЯ“ и ме посреща предупредително съобщение, че сертификатът на сървъра е невалиден. Първо си мисля, че тъй като съм с нова машина, още не съм добавил сертификатите на българските удостоверители в браузъра. Оказва се обаче, че не е така. Всъщност причината за предупреждението е, че сертификатът на сървъра е изтекъл преди около месец.

eori_cert.png

Стискам очи, надявайки се, че наистина от другата страна е сървърът на Агенция митници, и игнорирам предупреждението. За което, между другото, много прилежно съм инструктиран в трета стъпка от „Ръководството за потребителя за регистрация на еори номер по електронен път„. Къде ли другаде съм виждал това? А, да, Пощенска банка.

treta_stupka.png

След като попълвам формата с моите лични данни идва ред за подписването. Ползва се някакъв Java аплет, който обаче не работи. Казва ми, че нямам електронен подпис/смарт карта. Тук е моментът да спомена, че използвам Линукс базирана операционна система.

Решавам да се обадя на предоставеният телефон за връзка и да се усведомя, очаква ли се въобще да работят нещата с моята операционна система. Както после ще разбера, за мой невероятен късмет, отсреща някой вдигна телефона. Първо споменах на служителката проблема с изтеклия сертификат. Тя каза, че това не е новина за тях, ама да не се притеснявам. Не било толкова важно, „работят по въпроса“. Ако не сте много наясно с техническите въпроси и какво точно означава това, погледнете секцията „Защо толкова шум за един изтекъл сертификат?“ най-долу. Относно поддръжката на операционни системи различни от Windows – не знаят, никока не са пробвали.

Отчаянието
Почти съм се предал. Вече обмислям да сваля бланката с формуляра и да подам заявлението на хартия. Поне имаме митническо бюро в Кърджали, та няма да се наложи да ходя до друг град. Или още по-лошо, да ходя при приятел да търся компютър с Windows. При тази мисъл обаче ми идва нов прилив на ентусиазъм. Няколко часа по-късно и след изчитане на малко документация за Java програмния интерфейс за смарт карти откривам следа. Освен пътят към библиотеката, при инициализация трябва да се укаже и в кой слот да се търси картата. При аплета ползван от митниците няма поле в което да се въведе кой слот да ползва. По подразбиране търси картата в слот 0. Моята смарт карта се вижда в слот 1, а слот 0 е някакъв виртуален. Променям конфигурационният файл /etc/opensc/opensc.conf (в секцията app opensc-pkcs11 pkcs11 добавям plug_and_play = false;) и картата вече се вижда в слот 0.

Успехът
Попълвам за 1374-ти път полетата с моите данни (при всеки опит се губят) и този път подписването сработва! Но, радостта не продължава дълго. Забелязвам, че точно този път съм пропуснал да попълня полето с датата на раждане. По подразбиране то е попълнено автоматично с текущата дата. Веднъж изпратени, данните в заявката не могат да бъдат променяни, докато не бъдат „обработени от оператор“.

План Б
Срокът за издаване на ЕОРИ номер е 5 работни дни (защо е такъв е напълно необяснимо за мен, но да кажем, че е тема на друг материал). Представям си, как на петия ден ми казват – грешна ти е датата на раждане, и после чакам още 5 дни. Решавам да се обадя пак на предоставения телефон и да попитам възможно ли е по някакъв начин да коригирам данните в заявлението. Никой не отговаря. В продължение на 3 работни дни, звъня по няколко пъти на ден, и никой не отговаря.

Решавам да отида до местното митническо бюро. Описах ситуацията на служителя, а той ми отговори с реторичния въпрос: „И аз какво очаквате да направя?“. Отговорих му, че очаквам да ми съдейства да отстряня грешката с датата. Последваха известни поучения, за какво въобще се опитвам да ги ползвам тези електронни услуги, и един вид сам съм си виновен. Виж, ако бях подал на хартия, до сега да са ми я свършили работата. В крайна сметка един от служителите се задейства и проверява в електронната система получените заявления за ЕОРИ. Резултатът – при тях няма получено по електронен път никакво заявление от мен. Нито с правилна, нито с грешна дата. Питам, в такъв случай, мога ли да подам при тях хартиено – не може! Какво щяло да стане, ако извъднъж получат и електронното и се дублират. Те нищо не могат да направят по въпроса, отпращат ме да се разбера със „София“. Дават ми телефонния номер, на който звъня от 3 дни.

План В
Издирвам от сайта някакъв адрес за електронна поща. Не вярвам, че въобще някой ще ми отговори, ама все пак се пробвам. Ненадейно ми отговарят и дори говорим по телефона. Служителката ми казва, че това със датата не било проблем и се ангажира да провери защо заявката не пристига в Кърджали. Аз се оплаквам и на нея за изтеклия сертификат – и тя знае, че е изтекъл. Но, казва ми, „то подновяването не става със щракване на пръсти“ и споменава нещо за началника. Тя винаги съветва хората да не се и опитват да ползват електронните услуги, защото „с тях само проблеми“.

Развръзката
Наближава последният 5-ти работен ден от срока за идаване на номера. Напомням по елелктронната поща на служителката, с която говорих, че на следващият ден изтича срока за издаване на номера. В последният 5-ти работен ден получавам писмо от служителката съдържащо така лелеяният номер (който, между другото е просто ЕГН-то ми BGB отпред и ZZZ2 след него). Също ме усведомява, че относто проблемите със сертификата „колегите са предприели действия по преиздаването на сертификата“. Това се случва на 21.08.2012. Сертификатът е изтекъл на 18.07.2012 и не е подновен и до ден днешен – 04.09.2012. Писмото завършва с „Надявам се вече всичко да е наред!“

Изпращам прочуствен отговор, че не всичко е наред. Обяснявам, че след като има проблем с електронните услуги, той трябва да бъде отстранен, а не да съветват хората да не ги ползват. Питам в какъв срок ще бъде подновен сертификатът. Съобщавам и за още дребни проблеми като валидацията на мейл адресите и, че часовника на сървъра е грешен и показва повече от 2 часа в бъдещето. На долната картинка може да видите, че заявлението ми е регистрирано като прието в 15:30, а все още е 12:51.

eori-date-time.png

Пращам последно писмо, за да кажа, че съм се объркал и проблем с валидацията на адресите най-вероятно няма. Също ги поздравявам, че поне са сверили часовника. Явно вече съм в СПАМ филтъра, защото никой не ми отговаря на писмата.

Защо толкова шум за един изтекъл сертификат?
Предназначението на сертификатът е да сте сигурни кой стои „отсреща“. Тоест дали наистина сте се свързали със сървъра на агенция митници, или някой, който само се представя за него. В момента е изключително лесно да се реализира спуфинг измама. Всеки, който има достъп до интернет трасето някъде по пътя между вас и агенция митници може да го направи. Обикновено, при подобни измами целта е да се прилъже потребителят, че е посетил сайт, който той ползва и да въведе своите име/парола за достъп. Това могат да бъде сайтове за уеб базирана електронна поща, интернет магазини и т.н. Ако потребителят не осъзнае, че всъщност не се е свързал с истинкия сайт и въведе своите данни те вече са в ръцене на измамника. Сега злосторникът ще има достъп до електронната поща/профила на жертвата.

Възможностите за измама чрез имперсониране на системата за електронни заявления за EORI са много по-сериозни. Тук се ползва предоставен от сървъра Java applet за полагане на електронния подпис върху заявлението (според мен лоша идея, но това също е друга тема). Поради тази особенност измамникът съвсем лесно може да постигне следните две неща:

1. Пълен достъп до локалните файлове на компютъра на жертвата. Да, всички документи и информация които се намират на твърдия диск на вашия компютър. Ако трябва да сме съвсем точни, тези до които има достъп текущия потребител.

2. Да положи електронния подпис на жертвата върху произволен документ, без тя дори да подозира за това.

Смятам, че тези рискове са доста сериозни, а поведението на агенция „Митници“ – меко казано безотговорно. Въпреки неколкократните ми запитвания по електронната поща така и не получих отговор на въпросите кой е отговорен за това и в какъв срок ще бъде подновен сертификатът. Май няма и да получа.

Междувременно, „За да си нямате проблеми, подайте си заявлението на хартия …“.

Вижте продължението в Евала бе, електронна митница! – втора част.

Краен резултат: Глобул глобени с 500 лв.

Поредно и надявам се последно развитие на сагата с Глобул. Част 1 и част 2  се случиха преди повече от година – явно толкова трябва за да се задвижи бюрократично-съдебната машина.

Служители от КРС ми се обадиха по телефона  и обясниха, че във връзка с моя случай са наложили санкция на Глобул. Те от своя страна я обжалват в съда, та ако мога да отида на делото като свидетел. Съгласих се.

Общо взето, ако питате тях, Глобул са по-невинни от Дева Мария и това за което ги санкционират – ама хич изобщо не се е случвало. В офиса в Кърджали имало една единствена служителка, която не знаела каква е процедурата и аз точно на нея съм попаднал. Пък след това, като съм се оплакал, те веднага разрешили проблема.

Аз разказах как са протекли нещата от моята гледна точка – че съм говорил с абсолютно всички служители в офиса, и с оператори в кол центъра. Всички те са потвърдили, че това е фирмената политика, наложена "отгоре", а не случайна грешка.

От решението на съда можете да видите, че намалят наложената глоба от 1500 на 500 лв. Аз не съм много наясно с правната материя и сигурно си има причина за това, но за мен ефективността на подобни санкции е крайно съмнителна. Дори и сумата от 1500 лв за копрорация с подобен размер е смешно малка и надали ще предизвика някаква промяна в поведението. Отделно покрай целия случай колко надници на служителите от КРС сме платили данъкоплатците, плюс 2-3 командировки до Кърджали, сигурно надвишават наложената глоба.

В крайна сметка не съжалявам, че отделих време и усулия за да доведа нещата докрай. Освен това, този опит по нищо не отстъпва на детските "Приказки с поуки" и за мен поне ясно се очертават две:

1. Ако някога ми наложат санкция за нещо в размер по-голям от минималния указан в закона – ще я обжалвам. Имайки предвид, че нямам предишни провинения вероятността съдът да я намали до законовия минимум е голяма.

2. От подобни действия би могло да има и реален резултат. За целта трябва всички или поне повечето потърпевши от нарушения да отделят време и усилия да сигнализират компетентния орган и да се уверят, че той си е свършил работата.

Проблеми с 3G свързаност на Виваком

Използвам мобилен интернет от Виваком, когато прекъсне нещо ADSL-a или пък когато пътувам някъде. На мястото на което работя имаше добър 3G сигнал, над 2Mbit/s скорост на сваляне и съвсем спокойно можех да си върша нещата и през Alcatel x060s модемът. До един момент.

Изведнъж 3G връзката изчезна. Имаше връзка, но само в EDGE/GPRS режим и поради това доста бавна. Обадих се на поддръжката и обясних какъв е проблема. Предположенията варираха от това, че се е повредил модемът/сим картата и какво ли още не, но категорично отрекоха да има или е имало някакви проблеми с 3G клетката. Пратиха ме в офис на Виваком, да тестват картата и модема. Сложиха моята карта в друг модем и той се свърза в 3G, съответно моя модем беше обявен за повреден и ми предложиха да продължа договора с 1 година за да ми дадат нов.

За мен това беше крайно съмнително. Вероятността някак да се повреди само 3G частта на модема е доста малка. Освен това забелязах, че и мобилният ми телефон (HTC G1) също вече не може да се закачи в 3G (аз го бях изключил, уж за пестене на батерия). Сложих карта на Мтел и телефона веднага се сърза в 3G без проблем. Не можех да пробвам същото с модема, защото беше заключен, но любопитството ме глождеше дали ще проработи. В крайна сметка отключих модема и "о, чудо!" с картата на Мтел няма проблем в 3G.

Тъй като вече бях абсолютно убеден, че устойствата ми са наред и проблема е някъде във Виваком пак се обадих на поддръжката. Обясних, че ако ползвам карта на Мтел проблема изчезва и пак попитах дали нямат те някакъв проблем с 3G сигнала, поне да знам каква е причината и да не  се мъча с глупости. Естествено, пак казаха, че при тях всичко си е абсолютно наред.

В по-късен момент, от абсолютно случаен източник  разбрах каква е причината за всичко това. Виваком сменили честотата на  UMTS от 2100 на 900 MHz. Моите устройства поддръжат само 2100. Това направо ме разби. Очаквах, че ако е така, то при първото ми споменаване на проблеми с 3G връзката човека отсреща трябваше да каже – да, ама ние сменихме честотата, вашите устройства работят ли с UMTS на 900 МHz? Дори смятам, че при такава радикална промяна в мрежата потребителите трябваше да бъдат уведомени поне 6 месеца предварително. Още повече, че едното устройство ми е предоставено точно от Виваком и все още не е изтекъл договорът!

В тази връзка вече съм клиент на Мтел за мобилния интернет. Въпреки че в Кърджали Вивател имат повече клетки и по-добро 3G покритие  след тази изцепка просто не можах да се сдържа.

А и според моето проучавне преди две седмици Мтел предлагаха най-добрата оферта – 17.45 лв/месец за 2500МБ + неограничен трафик след това с намалена скорост. Естествено за целта трябва да се абонирате за безмислена карта в Loop. Същата услуга, ако искате само интернета беше над 25 лв/месец. Сега имам още една непотребна Мтел карта в чекмеджето. Освен това в договорите им има противната клауза, че автоматично се подновяват, та ще трябва да внимавам.

Другият вариант – Глобул въобще не го и споменавам. Ако разгледата предишните ми постове (а и следващия, който ще напиша след малко) ще разберете защо. Но и там условията са най-прецакващи. Освен автоматичното подновяване и всички възможни мизерии за тях "неограничен" трафик значи нещо различно от това, което за мен. В договора има ситен текст, че имаш неограничен трафик, ама ако те решат, че нещо много си се поотпуснал с интернета ще ти го отрежат. Та, няма нужда от друг коментар.

Ако и вие се чудите защо не ви работи 3G-то и сте някъде из югозападна България, то вече знаете.

Развръзката на случая с Глобул

Преди доста време писах за премеждията ми с Глобул. Накратко – исках да си сменя мобилния оператор запазвайки номера си. В офиса на Глобул отказаха да ми издадат удостоверение за преносимост поради измислени от тях правила – трябвало да покажа оригинала на моя договор. Пуснах жалба до КРС.

В близките седмици нямаше никаква реакция. Тъй като срока на договора изтичаше, а аз не исках да имам още 12 месеца работа с Глобул или пък да загубя номера, изрових заветния смачкан жълт лист. Отивайки с него в офиса приеха заявлението ми за издаване на сертификат за преносимост.

След това обаче се оказа, че "имало проблем". Отивам пак в офиса и разбирам, че дължа неустойка от 21.55 лв. Попитах за какво е тази неустойка при положение, че съм  платил всички задължения и съм спазил всички срокове за предизвестия и т. н. Обяснението беше, че била за "оставащото време". До изтичнето на 12 месеца от сключването на договора оставахо още около 2 седмици. Забележете обаче, че  таксите за всеки месец се предплащат – тоест аз таксата за 12-тия месец вече я бях платил, а това че няма да се възползвам от услугата през тези 2 седмици си е за моя сметка. Колкото и пъти и по каквито и да било начини да се опитвах да обясня това на служителите беше безполезно. Смених тактиката и поисках да ми обяснят точно как са изчислени тези 21.55 лв., тъй като те не отговаряха нито на 1 месечна такса, нито пропорционално на оставащите дни. Не получих обяснение, а само пак ми повториха, че докато не платя парите няма да си получа удостоверението.

В крайна сметка платих неустойката. Това за мен си е чисто изнудване!  Причината е повече от ясна – притесняват се, че за няколкото дни през които ще трае прехвърлянето аз мога да натрупам сметка, която после да не платя и те ще трябва да ме търсят. Нормално е, когато ти лъжеш и изнудваш клиентите си да очакваш, че те ще ти го върнат. За тях е много по-лесно да ми начислят една незаконна "неустойка" и топката остава у мен – да не съм се притеснявал, ако имало нещо надвнесено, щяли да ми го върнат. Така и стана, получих си парите обратно, минус 2-3 лева за проведени разговори. Но това отне месеци, неколкократни посещения в офиса и нерви. Познавам хора, които въобще не си потърсиха въпросните "неустойки".

След още десетина дни звъни мобилният ми телефон и търсят г-н Колев. Обаждат се от КРС – ще идват в Кърджали да извършат проверка по моя случай. Обяснявам им, че съм намерил договора и съм си взел вече удостоверението, но жалбата ми е все още актуална. Уговаряме си среща във фоайето на местен хотел.

При срещата ни тримата служители ми се представят показвайки служебни карти и се държат професионално. Аз нося всички документи по случая и устно общо взето повтарям това, което съм описал в жалбата. И според тях няма основание да изискват договора. Казват, че ще отидат на място в магазина да направят проверка, а аз да се скрия в градинката отпред, за да не ме видят. Те ще ми се обадят кога да отида. Така и правим. Аз наблюдавам от градинката как хората от КРС се правят на клиенти. В един момент те изваждат служебните си карти  и ме извикват при тях в магазина.

Информацията от жалбата ми е потвърдена. И на тях са им поискали екземпляра от договора за да им приемат заявлението за издаване на удостоверение за преносимост. Питат служителките кой е наредил това. Те казват – от централата. Обаждат се на "шефката", която отговаряла за южна България. След като се представи човека от КРС тя се оказа, че била в болнични, пък и въобще не отговаряла за този магазин.

Казват ми, че ще съставят констативен протокол и ще ми отговорят писмено относно жалбата. Малко съжалявам, че не останах да видя какво точно ще има в този протокол, но имах друга работа. Както щях да разбера по-късно неговото съдържание е дълбока тайна.

След около месец получих от КРС този отговор:

За мен той е напълно формален и само преразказва неща, които аз вече много добре знам. Поради това им изпратих следното писмо:

–––––––––––-

ДО
Д-Р ВЕСЕЛИН БОЖКОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ЗА РЕГУЛИРАНЕ
НА СЪОБЩЕНИЯТА

Във връзка с Ваш изх. №14-00-912/18.11.2009

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН БОЖКОВ,

Благодаря за Вашия отговор! Всички факти описани в него са верни, с изключение на това, че представих оригиналният екземпляр от договора на 30.10.2009, а не на 31.10.2009. Това беше и целият проблем – от офиса на Глобул категорично отказаха да приемат моето заявление за преносимост без да представя договора.

Бих искал да ми отговорите на най-важните за мен въпроси:

1.Има ли право Глобул да изисква от абонатите да представят оригинала на своето копие от договора преди да приеме заявление за преносимост?

2.Ако отговорът на въпрос 1 е не – какви мерки сте взели за прекратяването на тази практика?

Неустойката от 21,55 лева заплатих, защото бях принуден да го направя. Това се случи след като подадох жалбата към Вас и затова не е описано в нея. Беше ми заявено, че докато не заплатя неустойката няма да ми бъде издадено удостоверение за преносимост. Аз смятам, че съм спазил точно всички изисквания от моя договор с Глобул и не дължа неустойка. Поисках по-подробна информация за кой точно период и по каква причина искат да заплатя тази неустойка. В крайна сметка единственото смислено, което получих като отговор е – „има я в компютъра“, докато не я платите няма да ви издадем удостоверението.

гр. Кърджали
02.12.2009

С уважение: Р. Колев
–––––––––––-

Получих този отговор от КРС:

и изпратих поредното писмо с въпроси:

–––––––––––-

ДО
Д-Р ВЕСЕЛИН БОЖКОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ЗА РЕГУЛИРАНЕ
НА СЪОБЩЕНИЯТА

Във връзка с Ваш изх. №14-00-912/06.01.2010

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН БОЖКОВ,
Благодаря за изчерпателния отговор на въпрос 1 от предишното ми писмо! Позволявам си да го перефразирам в по-кратък, но запазващ смисъла вид – „Не.“. Поправете ме ако не съм го разбрал правилно.

Относно отговорът Ви на въпрос 2 – интересува ме конкретно случаят на отказ да бъде прието заявление описан в моята жалба. Според мен по него са събрани достатъчно доказателства. Освен описанието на случая в жалбата дадох копия на всички документи (договор с Глобул, собственоръчно написано заявление, издаден сертификат, касови бележки) на служителите от КРС при срещата ни след извършването на проверката на 06.11.2009 г. До колкото ми е известно, по време на проверката е установено, че всички обстоятелства описани в моята жалба отговарят на действителността. Също така разполагам с трима свидетели, които могат да потвърдят, че е отказван приема на заявления ако не се представи договора.

Във връзка с горното бих искал:

1.Да ми предоставите копие от констативния протокол съставен след извършване на проверката по моята жалба на 06.11.2009 г. Може и в електронен вид на radoslav@kolev.info . В случай, че трябва да заплатя разходи по ксерокопиране или други свързани с изпращането на копия посочете банкова сметка на която да ги преведа, както и необходимата сума;

и да отговорите на следните въпроси

2.Събрани ли са достатъчно доказателства по случая на отказ да бъде прието заявление за преносимост описан в моята жалба?
3.В случай, че отговорът на въпрос 2 е „не“, то какви още доказателства са необходими?
4.В случай, че отговорът на въпрос 2 е „да“, то образувано ли е по него административнонаказателно производство срещу нарушителя?
5.В случай, че отговорът на въпрос 4 е „не“, то каква е причината за това?
6.В случай, че отговорът на въпрос 4 е „да“, то какви санкции са били наложени?

Неправомерният отказ за прием на заявление за преносимост от Глобул, описан в моята жалба, ми струваше време, пари и неприятни емоции. Поради това се обърнах към Вас с цел разрешаване на проблема, както за моя конкретен случай, така и за случаите на други граждани изпаднали в същата ситуация. Изпращането на жалбата, срещата със служителите от КРС и последвалата кореспонденция с Вас също са разход на време и пари за мен, но аз смятам, че това е „правилният начин“ и изразходваните ресурси са всъщност една добра инвестиция.

Тъй като не разполагам с неограничено време и средства се опитвам да изразходвам наличните по най-оптималния начин. Ето защо, след като „вложа“ определено количество в дадено начинание, искам да видя какъв е крайният резултат от моите действия и дали това е била добра или лоша инвестиция.

За мен е важно да проследя какъв е реалният резултат от подаването на моята жалба, какви конкретни действия са предприети за прекретяване на неправомерните откази, какви санкции са били наложени и най-вече имали ли са ефект и прекратена ли е практиката да се изискват договорите.

Уверявам Ви, че имам предостатъчно много по-интересни занимания от писането на жалби и писма и целта ми не е просто да губя моето или Вашето време.

гр. Кърджали
02.12.2009 г.
С уважение: Р. Колев

–––––––––––-

и получих този отговор:

В крайна сметка се оказа, че какъв е резултатът от моята жалба е голяма тайна и аз като гражданин не мога да проследя какво се е случило. Може примерно Глобул да са обжалвали в съда или пък санкцията да е в размер на 5 лв. Също така се разбира, че КРС не притежава правомощия да задължи мобилните оператори да спазват „Процедурата за преносимост на мобилни номера“.

Като заключение мога само да посъветвам всички да четат "ситния шрифт" при сключване на договори с мобилни оператори, банки и т. н. Не само това, обикновено информацията в договора е доста оскъдна, а най-съществените неща са в така наречените Общи условия. Изчитането на всичко на място в офиса обикновено е невъзможно, затова се подгответе предварително като посетите сайта на фирмата. Друг вариант е да вземете всички материали вкъщи и се върнете на другия ден да подпишете договора.

Глобул вече изискват да представиш договор, за да издадат удостоверение за преносимост

Ако отидете в офис на Глобул и поискате да подадете заявление за издаване на удостоверение за преносимост на мобилен номер, то най-вероятно няма да успеете. Ще ви обяснят, че за да се случи това трябва да намерите своето копие от договора, който сте сключили и да го донесете и представите на място в техния офис, за да можели да го сканират!

Нямам коментар просто за това отношение към клиентите, пък били те и такива, които искат да се откажат от услугите им. Аз преди време се отказах от един телефон при тях, заради SMS спама. Сега се опитвам да прехвърля още един номер. Въпреки това в момента Глобул имат приемливи за мен оферти за предплатен мобилен интернет, но познайте дали ще се възползвам от тях след днешната случка.

Ето моята жалба до КРС:

ДО
Д­Р ВЕСЕЛИН БОЖКОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ЗА РЕГУЛИРАНЕ
НА СЪОБЩЕНИЯТА

Ж А Л Б А

от Радослав Кирилов Колев


Относно издаване на удостоверение за преносимост на мобилен номер


Днес (15/10/2009) отидох в офиса на Глобул в гр. Кърджали намиращ се на бул. „Тракия“ 1. Подадох едномесечно предизвестие за това, че не желая да бъде подновяван договорът за мобилни услуги които ползвам. След това поисках и да подам заявление за издаване на удостоверение за преносимост, с което да прехвърля ползваният от мен мобилен номер към друг оператор. Казах, че съм готов да платя всички задължения за ползвани до момента услуги и неустойки в случай, че има такива.

Беше ми отказано да подам такова заявление, с мотива, че за да подам заявление трябва да представя на място моят екземпляр от договорът, който съм подписал с Глобул за ползването на въпорсният номер. Аз преди време подадох такова заявление без да представям договора и успешно прехвърлих друг номер, който ползвах от Глобул към друг оператор. На въпросът ми какво е предизвикало изведнъж нуждата да представя договор ми беше отговорено, че това е вътрешно разпореждане от скоро и ако имам въпроси мога да се обадя на оператор на тел. 123. Попитах къде е посочено писмено това изискване, но не получих точен отговор, а че го
има някъде на сайта.

Обадих се на тел. 123 и обясних ситуацията на оператора. От там потвърдиха за въпросното  вътрешно разпореждане да не се приемат заявления за издаване на удостоверения за  преносимост, ако клиента не носи със себе си и не представи на място договорът подписан с Глобул. Отново попитах къде точно в текста на Общите условия е посочено въпросното изикване, тъй като и след внимателен прочит на 17­те страници аз не можах да го открия. След изчакване от около 10­-15 минути операторката ми отговори, че се е консултирала с двама колеги и никъде не е записано това изискване, но има вътрешно разпореждане и единственият начин да подам заявление е като представя договорът.

Тъй като не успях да открия причина, поради която да съм задължен да представя  договорът в момента на подаване на заявлението за издаване на удостоверение за  преносимост се върнах в офиса на бул. „Тракия“ 1 и отново изисках да подам въпросното заявление. Пак ми отговориха, че без договорът не може. Аз настоях, че все пак става  въпрос за заявление, и аз имам право и държа да заявя това мое желание, а те своето право да ми откажат издаването на удостоверението. Отговорът беше, че е невъзможно да се подаде заявлението, защото така е направена компютърната система и без сканиране на договорът няма как да се образува подобен тип заявка. Поисках хартиена бланка за заявлението, като тази, която попълних при пренасянето на предишния номер. Отговориха  ми, че нямат вече хартиени бланки, а всичко става само чрез компютърната система.

Все пак, аз написах заявление в свободен текст (вероятно неотговарящо на всички изисквания от процедурата за преносимост на номерата) и поисках да заведат този
документ. Отговориха ми, че в момента не могат да ми издадат входящ номер, защото това  става централно в София, но ще ме уведомят по телефона, когато има такъв.

Това е описанието на ситуацията до момента. 

В документа „Процедура за преносимост на мобилни номера“, част втора „Стартиране на процедурата по пренасяне на номерата. Заявление за пренасяне на номера/та“ точка 12
съдържа следния текст:

„При подаване на заявлението за пренасяне на Номер/а абонатът представя за проверка документи, съгласно Общите условия за взаимоотношения с крайните потребители на Донора. Изискванията не следва да създават необосновани
затруднения при пренасяне на номера за потребителите от домейна на преносимост на мобилни номера.“


Смятам, че действията на Глобул са в нарушение на процедурата, защото никъде в Общите условия не е упомената изискването за представяне на договора, а дори и да имаше такава клауза, то за мен това е едно необосновано затруднение.

Моля за вашето становище по въпроса, и в случай че смятате жалбата ми за основателна да предприемете действия за отстраняване на нарушенията.

Гр. Кърджали
15.10.2009 г.

С уважение: Радослав Колев
 

Край със SMS спама

Преди време смених мобилния оператор който ползвам. Основната причина беше, че Глобул ми пращаха SMS спам. То не бяха печалба на Мерцедеси, телефони, игри – по няколко пъти на ден. Всякакви разговори с представители на фирмата завършваха еднакво – няма начин да се откажеш от тези съобщения – ако си клиент, получаваш!

За Мтел знам, че също разпращат, та там не съм и питал. Във Вивател малко се зачудиха на въпроси ми ако се абонирам при тях ще получавам ли спам съобщения. В крайна сметка обещаха, че дори и да се случи ще е много рядко.

Та прехвърлих си аз номера към Вивател и до сега да си призная съм доволен клиент. Няма спам, цените са доста добри и като цяло услугата е ОК. Е и те имат някаква хипер необяснима политика на ценообразуване. Примерно за една и съща услуга ако собственик на телефона е юридическо лице цената е чуствително по-ниска, отколкото за физическо. И не, не трябва да има поне 5 абоната на някакъв фирмен план или нещо подобно. Може да е един единствен телефон – ако си фирма, плащаш по-малко.

И така до вчера когато получих следното (преведено на кирилица от мен, да не ви мъча):

Спечели още днес една страхотна 42″ плазма! Включи се в играта …

Тъкмо да се появят в главата ми разни не много приятни мисли и пожелания по адрес на Вивател и „пийп-пийп“ втори SMS:

Ако не искаш са получаваш SMS за услуги на БТК, изпрати празен SMS на 188188 – цена 0лв.

Малко цъкане по клавиатурата на телфона и на екрана ми вече пише:

Здравей! Повече няма да получаваш SMS от Вивател за наши предстоящи игри и забавления.

Можело значи! Дано и другите оператори да се усетят, че когато един техен клиент си плаща сметката, то е защото иска да ползва дадена услуга, а не да чете глупав спам за печалби на Мерцедес, VW Поло или каквото е там.

Прекомпилиране на Ардуино bootloader

В тази статия се описва как да се заобиколи проблем при прекомпилиране на bootloader-а на Ардуино при използване на gcc версии 4.х. Също така има кратко описание какво е bootloader и защо бихте искали да го промените и компилирате наново. Ако желаете превод на български, моля оставете коментар.

Some time ago I needed to recompile the Arduino bootloader for the ATmega8 MCU. Unfortunately I run into one problem – the generated executable code was too big. I write this to share the workaround I’ve found. If you don’t know what I’m talking about, but are curious to learn scroll down for a quick explanation.

Basically when trying to compile the bootloader it doesn’t fit in the 1KB designated space. The error spewed out is something like:

address 0x203e of ATmegaBOOT.elf section .text is not within region text.

The problem turns out to be a bug in more recent versions of avr-gcc. The binary in the Arduino distribution was compiled using the 3.x branch which isn’t affected and I was using a newer 4.x version. One way to handle this would be to install the complete 3.x toolchain but that doesn’t look like much fun.

Reading the bug description more closely showed that the problem is inlining functions more that once even though the -Os option is passed to the compiler to optimize for minimum size. Curiously for some other architectures even inlining a function twice can be smaller that not inlining, but for the AVR this is not the case. So until the gcc gurus figure out how to get this problem solved properly I have found a temporary workaround. At least with the Arduino bootloader adding -finline-limit=1 to the gcc parameters seems to do the trick. The code is again less that 1KB and happily fits in the bootloader section.

So, what the hell is a bootloader and why would I want to recompile it? I’m glad you asked :)!

The ATmega8 is a small computer – everything needed on a single chip. To make it useful, as with any computer, we need to put some program in it. More precisely on the internal flash memory. One way to do this would be using a special cable or adapter called a programmer. If we don’t have such cable or we want the user of the device to be able to change the software in the field there is another way. We can use any of the built-in peripherals to get the program, the most popular choice being the USART module aka ‘the serial port’. But there’s one catch – in order to do this we need to write a very small program that reads the data from our peripheral of choice and writes it to the flash memory. This small program is called a bootloader. When I say small in the case above this meant less than 1KB of the total 8KB of flash in the ATmega8.

If you have acquired an Arduino or Arduino like board it most probably already has the bootloader programmed into the chip. Thanks to its help you can just plug in the USB cable in your PC, and have your sketch uploaded to the board. The USB cable actually connects to a USB/UART converter chip, or more precisely the FT232RL, so from the viewpoint of the ATmega we are talking through a serial connection. One of the very important parameters of a serial link is its speed usually measured in bits/second. When we configure the serial link speed in the AtMega MCU we use the frequency of the CPU, or the CPU clock as a base, Usually this clock signal is run through a divider, so the „UART clock“ (i.e. the UART speed) is set as a fraction of the CPU clock. So if we change the CPU clock, but want to keep the same speed, we need to change the divider used. Since this divider is specified in the bootloader source code a recompile of the bootloader is needed.

By default the Arduino has a 16MHz external crystal (the shiny metal box that has written 16.000 on top) and that’s the frequency it runs at. In my case I wanted to run it at 4MHz or even at 1MHz instead. Why would anyone want to do this? Why run a CPU that is perfectly capable of running at 16MHz at only 1? The reason is power consumption. The lower the frequency the lower the voltage supply that is required. And the lower the voltage – the lower the power. For example certain parts of the ATMega family that have a V suffix, like the ATmega88V can work from as low as 1.8V if the CPU frequency is kept under 4MHz.

When a device is going to be battery powered it is important to make the batteries last as long as possible. One thing that helps to accomplish this goal is to run the CPU at the lowest frequency that satisfies the application’s need for computing power. Taken to the extreme this means 0Hz, or completely stopping the CPU. And this is exactly what should be done if the CPU isn’t needed for the moment – put in in power-down mode.

I got a little carried away here, but ways to minimize the power consumption is such an interesting topic. Do you have any power saving tips to share?

Заверка на осигурителна книжка

В последните две години не съм работил някъде постоянно. Нямам трудов договор. За проектите по които съм работил съм сключвал граждански договори. Това обаче се оказа, че никак не е достатъчно. Ако доживея до пенсионната възраст вноските удържани по тези договори няма с нищо да ми помогнат, не се зачита и трудов стаж, освен ако нямам един вълшебен тефтер – осигурителната книжка.

Как да се сдобиете с такава ли? Отивате в местния клон на НОИ с един от гражданските ви договори и казвате, че искате да ви издадат осигурителна книжка (ОК). Плащате скромна сума и след няколко дни отивате да си я вземете. После обикаляте всички работодатели с които сте сключвали договори. Те попълват съответните данни в книжката и слагат един куп печати за да удостоверят, че наистина сте работили за тях. След това се връщате в НОИ и оставяте книжката за заверка. Към нея прилагате копия на всички граждански договори и служебни бележки за направени вноски. Служител проверява всичката информация дали е вярна, и дали съвпада с тази която е в „базата“ на НОИ. Ако всичко е наред той на свой ред слага поредното количество печати. Накрая почти нищо не може да се различи от хилядите печати един върху друг. Прибирате си заверената книжка и я пазите като една от най-ценните ви вещи.

Горният сценарий беше за идеалният случай. Е, моят не беше идеален. Известно време след подаването на книжката за заверка ми се обади служител на НОИ и каза, че иска да се видим. Отидох при него и той ми обясни, че фирмите Х и Y за които съм работил през 200Z година „не са подали данни“ и не може да ми завери книжката. Той им пратил писма, ама едното го върнали, пък другото било доставено, ама пак нямало данни. Ако мога да съдействам. Съгласявам се. Обаждам се по телефона на фирма Х, казват че са получили писмото, но счетоводителката е в отпуска, другата седмица ще подадат данни. Другата фирма е на нов адрес. По-случайност на другия ден щях да се видя с човек от фирмата и взех копие от писмото, което да предам лично.

След време пак ми се обаждат по телфона – ама сега фирма Х била подала данните два пъти, пък Y, още не ги били подали. Да им кажа, какъв е новият адрес, от НОИ няма как да разберат! Вече не ми се занимава и не съдействам кой знае колко.

Междувременно се запознавам с документа ОТНОСНО: уеднаквяване на практиката при заверяването на осигурителните книжки. Към края има следния текст:
===========
ІІІ. Заверяване на осигурителни книжки
. . .
При липса на подадени данни с декларация образец № 1 “Данни за осигуреното лице” от страна на осигурителите не следва да се отказва заверяване на осигурителните книжки. Заверяването се извършва въз основа на представените от лицата доказателства за получените от тях възнаграждения. На осигурителите се дават задължителни предписания за подаване на данните, налагат се административни наказания, при необходимост се сигнализират и органите на НАП.
==========

Разпечатвам въпросния документ и днес пак отивам в НОИ. Oт деня в който подадох книжката за заверка са изминали три месеца. Срещам се със служителя и той ме посреща с репликата „Ти хубаво идваш, ама още няма данни“. Обяснявам, че съм представил абсолютно всички документи – договори, вносни бележки. Вадя безценната разпечатка, прочитам на глас текста цитиран по-горе, и заявявам, че очаквам книжката ми да бъде заверена. Сега, въпреки че ги няма подадени данните. Господинът никак не е доволен и казва, че няма как да ми завери книжката. Пита ме знам ли аз, каква отговорност е това, особенно като ги няма данните. Осведомява ме, че ако не съм съгласен мога да подам жалба. Аз отговарям, че ако трябва ще подам. Той излиза от стаята за малко и след като се върна удари заветните печати. Ура! Сега стискайте ми палци да доживея до 65 или колкото там трябва.

Цялата тази работа за мен е необяснима. Защо е необходима тази осигурителна книжка? Всичката информация трябва вече да я има в цифров вид. Как иначе са ми удържали коректно данъците? Хвърлят се купища пари за информационни системи на държавната админинистрация. Да, една част направо се хвърлят за софтуер от една определена компания. И накрая какво – пак в тефтера е истината! Ами в такъв случай да спестим парите за компютри поне и да си караме само на хартия. От личен опит мога да ви кажа, че е напълно възможно в НОИ, НАП и където и да е в държавата да няма абсолютно никаква информация за това, че сте работил в дадена фирма, дори за години след 2000-ната. Аз го разбрах миналата година, когато НАП се опитаха да ми приберат „дължими“ осигуровки, с лихвите, 7 години по-късно! Но това определено заслужава отделна статия, която ме домързя да напиша по време на случката.

Не беше само мързел де, има и друга причина. Тук ми се искаше да пиша повече за технически неща – софтуер, електроника. Не ми се щеше да занимавам читателите (колкото и малко да са те) с моите премеждия с държавата. Струва ми се обаче, че е важно да се споделят и историите с КАТ, НАП, НОИ. Най-малкото може да са полезни на някой друг. По-важното е, че повечето от тях са ако не с идеален, то поне с положителен край. Показват, че ако хвърлиш известно количество време и усилия е възможно нещата да станат както трябва, или поне почти както трябва. Че можеш да се бориш за правата си, че положението не е съвсем безнадеждно.

От друга страна, ако взема да пиша само такива истории, пак няма да съм много доволен. Затова си въвеждам следното правило: мога да пиша за такива неща, но след всяка „бюрократична“ история трябва да има поне една техническа тема.

Да се надяваме, че с времето техническите публикации ще станат много, много повече от „бюрократичните“!

Хъ-ръ-цъ-ръ – или как не се прави лов на глави

Днес получих в пощата си следното съобщение:

=======
Zdraveite,

Nie sme HR Company www.hrcr.bg i iskam da Vi otpravq predlojenie za rabota. Imame klient, za kogoto tursim Development QE. Eto linka na nashata obqva: http://hrcr.bg/live/index.php?id=499,0,0,1,0,0

Ako predlojenieto Vi interesyva, molq da mi izpratite aktyalno CV na angliiski ezik. Mojete da se svurjete s men na tozi e-mail : mnikolova@hrcr.bg i na : 02 923 55 18

Yspeshen den!

Miroslava Nikolova
HR Consultant
Human Relations Consulting Recruitment
20 Serdika str.
1000 Sofia, Bulgaria
tel: ++ 359 2 923 55 18
Skype: mnikolova5
www.hrcr.bg
=======

По принцип нямам нищо против да получа интересно предложение за работа по електронната поща. Дори напротив. Все пак съм публикувал CV-то си на този сайт (трябва да го направя по-красиво скоро) и работя на свободна практика. Нови проекти винаги са добре дошли.

В крайна сметка „ловците на глави“ могат да предложат полезна услуга – както за работодателите, така и за работниците. За това обаче е необходимо да се положат поне минимални усилия. Иначе въпросното „предложение“ си е просто поредният СПАМ.

Какво не е наред с това писмо:

  • Написано е на латиница.
  • Търсят Development QE. Някой да поясни.
  • Като цъкна на връзката се отваря празна страница. Може би ако „one of the biggest HR companies in IT field“ си намери един PHP програмист нямаше да е така. Признавам и аз бих се затруднил ако ми се налагаше да работя с удобни и лесно запомнящи се адреси от вида на http://hrcr.bg/live/index.php?id=499,0,0,1,0,0
  • Искат ми „актуално CV на английски език“. След като ми пращате това на radoslav@kolev.info, да бяхте написали в браузъра си http://kolev.info и щяхте да се сдобиете с такова.
  • Няма никаква информация за това кой е работодателят. И това при положение, че те ме търсят.

Последното ми се вижда особенно тъпо. Както в случая, така и в обяви тип „фирма: поверително“. Ако съм някакъв шпионин и толкова много искам винаги мога да разбера кой е работодателят. Ще наема един супер подходящ кандидат, пращам го да ходи на интервюта и той после ми казва. Срещу някакво заплащане разбира се.

Да се стига до чак такива крими сценарии обаче обикновено не е необходимо. Особенно в българската ИТ сфера. Обявите са написани толкова специфично, че въобще не е трудно да се играе на „познай фирмата“. Даже играта бързо доскучава ако се ползва помощта на гугъл.

Отворям сайта hrcr.bg. Търся си работа по ключова дума „linux“.

Да разгледаме първите три резултата:

Linux Engineer /A_LX/

Въпрос:
Has been providing information technology solutions since 1969. Working across a huge variety of industry sectors, they have earned a reputation for delivering personalised, quality services and solutions that provide immediate productivity, cost savings and flexible resource allocation; They need experienced and ambitious IT specialists to become part of their service support centre in Sofia city.

Отговор:
Ajilon

C++ Software Engineer /T_C++/

Въпрос:
Headquarter of the company is in USA and exist from 1993. Bulgarian office was opened in 2003.
The size of the company here is more than 150 people and they are recognized leader in providing secure Internet communication solutions for enterprises and government customers of all sizes.

Отговор:
Tumbleweed

Senior Automation Software Engineer /PP_SASE/

Въпрос:
a dynamic international software development company, which has developed the industry’s first plug-compatible alternative to Microsoft Exchange on Linux

Отговор:
PostPath

Забелязвате ли нещо в по-горните примери? Oт HRCR съвсем развалят играта, използвайки така наречените „кодове“ за позициите. От горните три виждаме: Т=Tubmleweed, A=Ajilon, PP=PostPath. Можем да предположим, че всеки код съдържа поне първата буква на фирмата, или първите букви – ако името е от няколко думи. Освен това, ако успеем да идентифицираме дори една обява на някоя фирма, то след това можем да откирем всички останали. Явно частта преди подчертавката е фирма, а след нея позиция.

И така, някой ще се заеме ли с направата на сайт със залгания? Публикува се обява и посетителите познават коя е фирмата. Всъщност, защо просто някоя от HR фирмите не добави такава функционалност към сайта си, хем ще е по-интересно, хем и за тях ще има процент :).

Ъпдейт от днес:
=======
Zdraveite,

Vchera Vi izpratih predlojenie za rabota za poziciq Development QE, no edva dnes zabelqzah che linka na obqvata, koqto sum Vi izpratila e s prazno sudurjanie.
Iskam da Vi se izvinq za tova i da Vi izpratq aktyalniq link: http://hrcr.bg/live/index.php?id=528,0,0,1,0,0

Pozdravi!
Miroslava Nikolova
. . .
=======

Все още не е ясно, какво е Development QE, но линка към обявата вече е работи. Също така, въпросното QE явно е зададено от работодателя, защото присъства и в неговата обява на собствения му сайт. Като стана дума, ето кой си търси QE-и:

* The second largest software company in Europe;
* Ever since its foundation in 1969, the company is a leader in the field of Software Development; especially in the Enterprise Transaction Systems as well as the SOA WebMethods;
* With more than 3600 employees worldwide and offices in 50 countries, the company is searching for personnel for its office in Sofia.

Кодът е SG_DQE, което внася малко несигурност в горната ми теория, защото фирмата е Software AG. Ако бях 100% познал, трбваше да е SA_DQE. Бърза проверка показва, че явно просто правилата за формиране на кодовете (или референтни номера, както те ги наричат) не са много твърди и всеки пише както му дойде в момента. Въпросната обява е публикувана както с кодове SA_DQE, така и SG_DQE на различни места.