Борисов: Щяхме да асфалтираме и лунната пътека
Бойко Борисов измоли от Всевишния хубаво време за по-здрав асфалт
Борисов поиска всичкия асфалт на албанците
Бойко: На протестите ще отговорим с асфалт!
. . .

Цитатите по-горе са една съсвем малка извадка от заглавия често срещани из медиите напоследък. За добро или лошо тази асфалтова вълна, това асфалтово цунами не подмина и моя град – Кърджали. Най-лошото свърши (или поне ми се иска да е така) и вече водата, пардон, асфалтът се връща към първоначалните си нива. Основно засегната от бедствието беше отсечката по бул. „Беломорски“ от автогарата до кръстовището във Веселчане, преминаваща в бул. „Първи май“ до изхода към Момчилград. Една от най-натоварените пътни артерии на града.

Не ме разбирайте погрешно, пътят имаше нужда от ремонт. Да, също не мога да отрека, че в момента е в много по-добро състояние от преди. Причините да не припадам от радост са две. Първата е, че в продължение на месеци за всички граждани, и пешеходци и шофьори, бяха създадени огромни неудобства и опасности. Повечето от тях можеха да бъдат избегнати ако при изпълнението на ремонта беше вложена съвсем малко мисъл за това. Втората, че крайният резултат според мен има някои сериозни дефекти, които най-вероятно няма да бъдат отстранени. От известно време не се забелязват никакви работници и явно обектът се счита за приключен.

За безобразията не мога да обвиня само фирмата изпълнител. Обяснимо е, че те искат да свършат работата влагайки най-малко време, усилия и пари с цел да извлекат най-голяма печалба. Съответно, нормално е, че те свършиха работата така, както беше най-удобно за тях, без да ги интересуват (не)удобствата на гражданите. Възложителите обаче, в случая държавата, и по точно Агенция „Пътна инфраструктура“ и общината, бяха длъжни да упражнят контрол и да защитят обществения интерес. Това не се случи.

Ако аз наема строителна фирма да ремонтира къщата ми, като през това време продължавам да живея в нея, ще има конфликт. За фирмата ще е най-лесно и удобно да разкърти всичко наведнъж, да зарие навсякъде с боклуци и да остави къщата без прозорци и врати докато тече ремонта. За мен обаче, това не е приемлив вариант. При договарянето с фирмата едно от моите условия ще бъде нещата да се извършват поетапно, като си почистват боклуците след всеки етап. По-време на изпълнението, разбира се, ще имам грижата да следя дали дейностите се извършват така, както сме се разбрали.

При ремонтът на бул. „Беломорски“ в Кърджали стопанинът на къщата липсваше. За да не се налага да преоткриваме топлата вода, то нека както много обичаме да правим, просто да изкопираме американците. Те са я открили преди повече от 15 години. При ремонт на пътното платно, постоянно и неотлъчно на обекта присъства представител на възложителя (държавата). Американските фирми са също като българските, и те биха си спестили каквото могат, при положение, че ще им се размине. За тяхно съжаление обаче, наблюдателят следи за абсолютно всичко – от обезопасяването на мястото на работа, до качеството на асфалта и технологията на полагането му. Той отбелязва всички детайли в предварително изготвен списък за проверки и може да спре работата на изпълнителя по всяко време, ако нещо не му харесва.

Може би си мислите, че няма откъде да намерим толкова експерти, че да има по един за всеки обект, или пък че това струва много скъпо? Федералната „Магистрална администрация“ е направила три кратки филмчета (част първа, втора, трета). Изгледайте ги. Ще се убедите, че всеки средно технически грамотен човек, след изглеждане на филмчетата, може да се прави задоволително с работата (и вероятно ще си спомните за Тодор Колев и ще въздъхнете „Кога ще ги стигнем … американците?“).

Сумите необходими за пътно строителство, съотнесени към средната заплата в България, са огромни. Разходите за назначаване на „стопанин“ на всеки един обект ще са пренебрежимо малки. И, сигурен съм, ако той си върши работата дори наполовина толкова добре, колкото американския си колега, те ще се възвърнат хилядократно. Ако толкова няма пари, но има желание, най-вероятно за работата ще се намерят и доброволци.

Аз примерно бих отделял по няколко часа на седмица. И без това всеки ден минавах по два пъти през района на своеобразните бойни действия. С удоволствие щях да докладвам за забелязаните проблеми, дори се опитах да го направя. По-долу ще намерите моят не толкова кратък доклад.

Безопасност

Общо взето – отчайваща работа. По време на ремонта най-често липсваше каквото и да е обозначаване и обезопасяване на изкопи, шахти без капаци и други подобни. Когато имаше такова, то беше меко казано импровизирано и дори в някои случаи създаваше по-голяма опасност.

Нямаше ясно указание за водачите на автомобили в кои части на платното да се движат. Навсякъде хаотично се движеше техника и работници. Разчиташе са на слалом уменията на шофьорите да ги избягват. Примерно можете да видите как автомобил минава между фрезата и камиона, докато работят!

В един от редките случаи, когато работник завърза найлонова лента, за да отцепи едно от платната за асфалиране, той препречи с нея и целия тротоар. Направих му забележка, да я премести, така че да не пречи на пешеходците, което не представляваше никаква трудност. Той ми отговори да си гледам работата и, че пешеходците могат да заобикалят през храстите отстрани. Намерих отговорника на обекта, който дойде и собственоръчно премести лентата така, че да не пречи. Същевременно ме гледаше изумено и с неразбиране, за какво му губя времето с подобни глупости. Накрая ме попита „Ако толкова ми пречи лентата, защо просто не съм я преместел аз, а съм ходил да занимавам него?!“

При подготовката за полагането на няколко слоя асфалт капаците на шахтите бяха повдигнати над нивото му. Имайки предвид скоростта на работата, си останаха така доста време. Работниците на фирмата изпълнител „Интегрирани пътни системи“ бяха обозначили повечето от тях използвайки класическата и отговаряща на всички европейски стандарти за безопасност „клонка от храст“. На няколко шахти обаче бяха решили да експериментират с по-нова технология, известна като „блокчета от отпадъчния асфалт“. Да, черни блокчета, от черен асфалт, върху настилка от черен асфалт. Естествено, уличното осветление в района е почти никакво, ако изобщо го има. При първата ми среща с тази нова технология, през нощта, на къси светлини, ми се наложи да спра доста рязко. За щастие шофьорът зад мен също успя да реагира и не се стигна до инцидент.

На другият ден реших да докладвам за тази нередност. Бях изключително приятно изненадан да попадна на сайта http://www.transportinfo.bg. Точно това което ми трябва! Ходих и наснимах шахтите, след което подадох сигнал.

Получих следния отговор:

Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията
ИА „Автомобилна администрация“
адрес: гр. София
тел.: 02 930 88 40, 02 930 88 13
факс: avto_a@rta.government.bg
http://www.rta.government.bg/n.html

До:
Радослав Колев

Уважаеми г-жо/г-не,

Във връзка с подаден от Вас сигнал с входящ номер 2747 от 19.07.2012 г. бихме желали да Ви уведомим за следното:

Проблема описан в сигнала Ви не е от компетенциите на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, следва да се обърнете към Министерство на регионалното развитие и благоустройство – Агенция „Пътна инфраструктура“.

Статус на сигнала: Извън компетенция
30.07.2012 г. С уважение: __________________________
гр. София / Димитър Бонков /

Обадих се на „горещия телефон“ на АПИ, където бяха много любезни и отзивчиви. От там ми отговориха, че след като е в границите на населено място не е от тяхната компетенция. Следва да се обърна към Община Кърджали.

Подадох сигналът в общината, от където след около 2 месеца получих следния отговор:

До

Радослав Колев

Уважаеми г-н Колев,

Във връзка с Ваше сигнално писмо заведено с вх. №94-Ж-175/ относно опасни шахти по ул. „Първи май”, Ви уведомяваме за следното:

В момента по ул. „Първи май” се извършва основен ремонт който е част от обект „Рехабилитация на път „ПЪТ Е-85 (І-5) “КЪРДЖАЛИ – ПОДКОВА” от км. 342+639,41 до км. 367+427” и част от републиканска пътна мрежа. При откриване на строителна площадка отговорността на обекта за безопасност се носи от строителя, възложителя и строителния надзор. Възложител на обекта е Агенция „Пътна инфраструктура” с представителство „Областно пътно управление” – Кърджали. Можете да поставите проблемите пред възложителя на адрес: Кърджали, бул. „Беломорски“ – 79, телефон: 0361 62014.

Кмет на Община

К Ъ Р Д Ж А Л И:………………………..

/инж. Хасан Азис/

Тук отбелязвам своя пропуск, че при комуникацията с АПИ ме домързя и се обадих по телефона. Сега нямам никакви доказателства, че въобще съм се обаждал, още по-малко за полученият отговор. Та, винаги в писмен вид и с входящ номер, лошото е, че за отговор се чака поне месец.

На въпросното прехвърляне на топката, което получих като отговор от общината, изпратих писмо с няколко допълнителни запитвания. Доколкото знам, работата по преместването на подземните комуникации на самото кръстовище беше възложена от общината. Тъй като явно този път не можеха лесно да ме пратят в „трета глуха“, то решиха просто да не ми отговорят.

Неудобства

Как се ремонтират тротоари? Мога да ви отговоря каква схема на действие беше приложена в Кърджали. Едновременно бяха буквално разорани тротоарите и от двете страни на цялата отсечка. За много дълъг период пешеходците трябваше да избират да газят в купчини кал, камъни, пръст и да прескачат ровове, или пък да се привдижват по пътното платно, измежду многото изнервени шофоьри и пътностроителната техника. Изграждането на новите тротоари вървеше също паралелно, като до последният момент не беше възможно да се премине от кв. Веселчане до автогарата по тротоар. Смятам, че не е необходимо да ви казвам как можеше да се избегне цялата тази безумна ситуация, без това да струва по-скъпо.

За шофьорите също беше помислено. През голяма част от времето булеварда беше направен еднопосочен, а насрещното движение минаваше по много обиколен маршрут. За сметка на това, точно на самото кръстовище където потоците се разделят бяха изкопани два рова по целите платна, перпендикулярно на движението. Рововете бяха запълнени с чакъл и оставени така. След само няколко дни, те бяха толкова изровени, че всяка кола трябваше буквално да спре и премине много, много бавно през рововете, за да не си остави там половната части на окачването. Същевременно идващите от кв. Гледка и завиващи наляво, чакат идващите от автогарата, защото те са с предимство. Те пък спират, за да минат през рова. Когато някой завиващ наляво успее да се шмугне между две коли, той пък веднага набива спирачки защото пред него е другият ров. Така попускателната способност на кръстовището беше намалена много пъти, а нивото на изхабените нерви и изречените псувни многократно увеличено.

Тази ситуация се задържа доста време, може би повече от месец. Внезапно, на някой му се откъснаха от сърцето няколко колички асфалт и рововете на самото кръстовище бяха запълнени. За компенсация, точно след тях бяха изкопани два нови, още по-големи. Те, както и този на завоя към ул. „Синчец“ си останаха така до финалното полагане на асфалта. Ето едно видео, от което можете да придобиете бегла представа за какво ставаше въпрос.

Достъпност

Мой приятел, живеещ наблизо, е в инвалидна количка. Той се радваше, че сега с новите тротоари ще може да ходи дори до центъра! Наистина, на много от местата преходите от тротоар към пътното платно са скосени, както трябва да бъдат. Но, не всички! Има оставени по няколко нескосени, просто ей така, за разнообразие. Не е възможно да се премине с количка по който и да е от двата тротоара, винаги се стига до нескосен бордюр:

Другаде, очевидно е направен опит за скосяване, но нещо не се е получил:

Тук пък основата на светофара пречи:

Освен това, на автобусните спирки също няма скосявания. Не, че сега и да имаше, човек в количка ще може да се качи в автобуса. Надяваме се обаче, че някой ден автобусите ще бъдат подменени с достъпни такива. Тогава пак ли ще къртим бордюри и тротоар?

Добре, да приемем, че по някакъв начин човек в инвалидна количка се е добрал до тротоара. Примерно, купил си е офроуд модел, 4х4, който може да преодолява 20 см вертикални препятствия. Това не означава, че ще може да се придвижи по него. Прилагам две снимки без коментар:

Същевременно, преди няколко дни научавам от сайта на общината, че учат хора с увреждания и общинари как да решават проблеми на достъпността. Пак без коментар.

Качество

Да се върнем на моята любима тема – шахтите. Явно фирмите в България все още така и не са се научили как да правят шахтите. Както казах, те бяха издигнати, и с полагането на всички слоеве асфалт трябваше да се изравнят с настилката. Но на много места това нещо не се получи. Ако при преминаване с автомобил уцелиш капак на шахта с някое от колелата, внаги се чува едно звучно „хлоп“. При най-фрапиращите случаи изрязаха отново настилката и пак ги подравняваха с кръпки, и пак като че ли не се получи.

Бойко Борисов още не е дошъл да пререже лентата, а някои от шахтите пропаднаха:

На друга една шахта пък, след втория опит за подравняване капакът беше сложен обратно:

Моето предположение е, че това е още един експеримент с цел заместване на клонките, или парчетата асфалт. Обърнатият капак означава „не преминавай върху шахтата, докато бетона/асфалта стегне“. Това би трябвало да се е случило вече, но капакът си остана обърнат …

Такава е ситуацията с най-голямата гордост на текущото управление, с най-често изтъкваното постижение.

Да ни е честит новия асфалт!

Поредно и надявам се последно развитие на сагата с Глобул. Част 1 и част 2  се случиха преди повече от година – явно толкова трябва за да се задвижи бюрократично-съдебната машина.

Служители от КРС ми се обадиха по телефона  и обясниха, че във връзка с моя случай са наложили санкция на Глобул. Те от своя страна я обжалват в съда, та ако мога да отида на делото като свидетел. Съгласих се.

Общо взето, ако питате тях, Глобул са по-невинни от Дева Мария и това за което ги санкционират – ама хич изобщо не се е случвало. В офиса в Кърджали имало една единствена служителка, която не знаела каква е процедурата и аз точно на нея съм попаднал. Пък след това, като съм се оплакал, те веднага разрешили проблема.

Аз разказах как са протекли нещата от моята гледна точка – че съм говорил с абсолютно всички служители в офиса, и с оператори в кол центъра. Всички те са потвърдили, че това е фирмената политика, наложена "отгоре", а не случайна грешка.

От решението на съда можете да видите, че намалят наложената глоба от 1500 на 500 лв. Аз не съм много наясно с правната материя и сигурно си има причина за това, но за мен ефективността на подобни санкции е крайно съмнителна. Дори и сумата от 1500 лв за копрорация с подобен размер е смешно малка и надали ще предизвика някаква промяна в поведението. Отделно покрай целия случай колко надници на служителите от КРС сме платили данъкоплатците, плюс 2-3 командировки до Кърджали, сигурно надвишават наложената глоба.

В крайна сметка не съжалявам, че отделих време и усулия за да доведа нещата докрай. Освен това, този опит по нищо не отстъпва на детските "Приказки с поуки" и за мен поне ясно се очертават две:

1. Ако някога ми наложат санкция за нещо в размер по-голям от минималния указан в закона – ще я обжалвам. Имайки предвид, че нямам предишни провинения вероятността съдът да я намали до законовия минимум е голяма.

2. От подобни действия би могло да има и реален резултат. За целта трябва всички или поне повечето потърпевши от нарушения да отделят време и усилия да сигнализират компетентния орган и да се уверят, че той си е свършил работата.

Преди доста време писах за премеждията ми с Глобул. Накратко – исках да си сменя мобилния оператор запазвайки номера си. В офиса на Глобул отказаха да ми издадат удостоверение за преносимост поради измислени от тях правила – трябвало да покажа оригинала на моя договор. Пуснах жалба до КРС.

В близките седмици нямаше никаква реакция. Тъй като срока на договора изтичаше, а аз не исках да имам още 12 месеца работа с Глобул или пък да загубя номера, изрових заветния смачкан жълт лист. Отивайки с него в офиса приеха заявлението ми за издаване на сертификат за преносимост.

След това обаче се оказа, че "имало проблем". Отивам пак в офиса и разбирам, че дължа неустойка от 21.55 лв. Попитах за какво е тази неустойка при положение, че съм  платил всички задължения и съм спазил всички срокове за предизвестия и т. н. Обяснението беше, че била за "оставащото време". До изтичнето на 12 месеца от сключването на договора оставахо още около 2 седмици. Забележете обаче, че  таксите за всеки месец се предплащат – тоест аз таксата за 12-тия месец вече я бях платил, а това че няма да се възползвам от услугата през тези 2 седмици си е за моя сметка. Колкото и пъти и по каквито и да било начини да се опитвах да обясня това на служителите беше безполезно. Смених тактиката и поисках да ми обяснят точно как са изчислени тези 21.55 лв., тъй като те не отговаряха нито на 1 месечна такса, нито пропорционално на оставащите дни. Не получих обяснение, а само пак ми повториха, че докато не платя парите няма да си получа удостоверението.

В крайна сметка платих неустойката. Това за мен си е чисто изнудване!  Причината е повече от ясна – притесняват се, че за няколкото дни през които ще трае прехвърлянето аз мога да натрупам сметка, която после да не платя и те ще трябва да ме търсят. Нормално е, когато ти лъжеш и изнудваш клиентите си да очакваш, че те ще ти го върнат. За тях е много по-лесно да ми начислят една незаконна "неустойка" и топката остава у мен – да не съм се притеснявал, ако имало нещо надвнесено, щяли да ми го върнат. Така и стана, получих си парите обратно, минус 2-3 лева за проведени разговори. Но това отне месеци, неколкократни посещения в офиса и нерви. Познавам хора, които въобще не си потърсиха въпросните "неустойки".

След още десетина дни звъни мобилният ми телефон и търсят г-н Колев. Обаждат се от КРС – ще идват в Кърджали да извършат проверка по моя случай. Обяснявам им, че съм намерил договора и съм си взел вече удостоверението, но жалбата ми е все още актуална. Уговаряме си среща във фоайето на местен хотел.

При срещата ни тримата служители ми се представят показвайки служебни карти и се държат професионално. Аз нося всички документи по случая и устно общо взето повтарям това, което съм описал в жалбата. И според тях няма основание да изискват договора. Казват, че ще отидат на място в магазина да направят проверка, а аз да се скрия в градинката отпред, за да не ме видят. Те ще ми се обадят кога да отида. Така и правим. Аз наблюдавам от градинката как хората от КРС се правят на клиенти. В един момент те изваждат служебните си карти  и ме извикват при тях в магазина.

Информацията от жалбата ми е потвърдена. И на тях са им поискали екземпляра от договора за да им приемат заявлението за издаване на удостоверение за преносимост. Питат служителките кой е наредил това. Те казват – от централата. Обаждат се на "шефката", която отговаряла за южна България. След като се представи човека от КРС тя се оказа, че била в болнични, пък и въобще не отговаряла за този магазин.

Казват ми, че ще съставят констативен протокол и ще ми отговорят писмено относно жалбата. Малко съжалявам, че не останах да видя какво точно ще има в този протокол, но имах друга работа. Както щях да разбера по-късно неговото съдържание е дълбока тайна.

След около месец получих от КРС този отговор:

За мен той е напълно формален и само преразказва неща, които аз вече много добре знам. Поради това им изпратих следното писмо:

–––––––––––-

ДО
Д-Р ВЕСЕЛИН БОЖКОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ЗА РЕГУЛИРАНЕ
НА СЪОБЩЕНИЯТА

Във връзка с Ваш изх. №14-00-912/18.11.2009

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН БОЖКОВ,

Благодаря за Вашия отговор! Всички факти описани в него са верни, с изключение на това, че представих оригиналният екземпляр от договора на 30.10.2009, а не на 31.10.2009. Това беше и целият проблем – от офиса на Глобул категорично отказаха да приемат моето заявление за преносимост без да представя договора.

Бих искал да ми отговорите на най-важните за мен въпроси:

1.Има ли право Глобул да изисква от абонатите да представят оригинала на своето копие от договора преди да приеме заявление за преносимост?

2.Ако отговорът на въпрос 1 е не – какви мерки сте взели за прекратяването на тази практика?

Неустойката от 21,55 лева заплатих, защото бях принуден да го направя. Това се случи след като подадох жалбата към Вас и затова не е описано в нея. Беше ми заявено, че докато не заплатя неустойката няма да ми бъде издадено удостоверение за преносимост. Аз смятам, че съм спазил точно всички изисквания от моя договор с Глобул и не дължа неустойка. Поисках по-подробна информация за кой точно период и по каква причина искат да заплатя тази неустойка. В крайна сметка единственото смислено, което получих като отговор е – „има я в компютъра“, докато не я платите няма да ви издадем удостоверението.

гр. Кърджали
02.12.2009

С уважение: Р. Колев
–––––––––––-

Получих този отговор от КРС:

и изпратих поредното писмо с въпроси:

–––––––––––-

ДО
Д-Р ВЕСЕЛИН БОЖКОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ЗА РЕГУЛИРАНЕ
НА СЪОБЩЕНИЯТА

Във връзка с Ваш изх. №14-00-912/06.01.2010

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН БОЖКОВ,
Благодаря за изчерпателния отговор на въпрос 1 от предишното ми писмо! Позволявам си да го перефразирам в по-кратък, но запазващ смисъла вид – „Не.“. Поправете ме ако не съм го разбрал правилно.

Относно отговорът Ви на въпрос 2 – интересува ме конкретно случаят на отказ да бъде прието заявление описан в моята жалба. Според мен по него са събрани достатъчно доказателства. Освен описанието на случая в жалбата дадох копия на всички документи (договор с Глобул, собственоръчно написано заявление, издаден сертификат, касови бележки) на служителите от КРС при срещата ни след извършването на проверката на 06.11.2009 г. До колкото ми е известно, по време на проверката е установено, че всички обстоятелства описани в моята жалба отговарят на действителността. Също така разполагам с трима свидетели, които могат да потвърдят, че е отказван приема на заявления ако не се представи договора.

Във връзка с горното бих искал:

1.Да ми предоставите копие от констативния протокол съставен след извършване на проверката по моята жалба на 06.11.2009 г. Може и в електронен вид на radoslav@kolev.info . В случай, че трябва да заплатя разходи по ксерокопиране или други свързани с изпращането на копия посочете банкова сметка на която да ги преведа, както и необходимата сума;

и да отговорите на следните въпроси

2.Събрани ли са достатъчно доказателства по случая на отказ да бъде прието заявление за преносимост описан в моята жалба?
3.В случай, че отговорът на въпрос 2 е „не“, то какви още доказателства са необходими?
4.В случай, че отговорът на въпрос 2 е „да“, то образувано ли е по него административнонаказателно производство срещу нарушителя?
5.В случай, че отговорът на въпрос 4 е „не“, то каква е причината за това?
6.В случай, че отговорът на въпрос 4 е „да“, то какви санкции са били наложени?

Неправомерният отказ за прием на заявление за преносимост от Глобул, описан в моята жалба, ми струваше време, пари и неприятни емоции. Поради това се обърнах към Вас с цел разрешаване на проблема, както за моя конкретен случай, така и за случаите на други граждани изпаднали в същата ситуация. Изпращането на жалбата, срещата със служителите от КРС и последвалата кореспонденция с Вас също са разход на време и пари за мен, но аз смятам, че това е „правилният начин“ и изразходваните ресурси са всъщност една добра инвестиция.

Тъй като не разполагам с неограничено време и средства се опитвам да изразходвам наличните по най-оптималния начин. Ето защо, след като „вложа“ определено количество в дадено начинание, искам да видя какъв е крайният резултат от моите действия и дали това е била добра или лоша инвестиция.

За мен е важно да проследя какъв е реалният резултат от подаването на моята жалба, какви конкретни действия са предприети за прекретяване на неправомерните откази, какви санкции са били наложени и най-вече имали ли са ефект и прекратена ли е практиката да се изискват договорите.

Уверявам Ви, че имам предостатъчно много по-интересни занимания от писането на жалби и писма и целта ми не е просто да губя моето или Вашето време.

гр. Кърджали
02.12.2009 г.
С уважение: Р. Колев

–––––––––––-

и получих този отговор:

В крайна сметка се оказа, че какъв е резултатът от моята жалба е голяма тайна и аз като гражданин не мога да проследя какво се е случило. Може примерно Глобул да са обжалвали в съда или пък санкцията да е в размер на 5 лв. Също така се разбира, че КРС не притежава правомощия да задължи мобилните оператори да спазват „Процедурата за преносимост на мобилни номера“.

Като заключение мога само да посъветвам всички да четат "ситния шрифт" при сключване на договори с мобилни оператори, банки и т. н. Не само това, обикновено информацията в договора е доста оскъдна, а най-съществените неща са в така наречените Общи условия. Изчитането на всичко на място в офиса обикновено е невъзможно, затова се подгответе предварително като посетите сайта на фирмата. Друг вариант е да вземете всички материали вкъщи и се върнете на другия ден да подпишете договора.