Сигнал до Агенция „Пътна инфраструктура“

Във връзка с предишната ми публикация изпратихме следния сигнал. Други новини относно ремонтa – сигнал за незрящи подлудява кърджалийци!

До
Председателят на УС
на Агенция “Пътна инфраструктура”

Копие:
До кмета на Община Кърджали
До областния управител на област Кърджали

СИГНАЛ

от Димитър Георгиев Петков и Радослав Кирилов Колев, живущи в град Кърджали.
Адрес, телефон и електронна поща за кореспонденция –
6600 Кърджали, ул. *****, тел: *****, radoslav@kolev.info

Уважаеми г-н Лазаров,

пишем Ви по повод извършеният основен ремонт на бул. “Беломорски” и
бул. “Първи май” в град Кърджали, като част от обект „Рехабилитация на път „ПЪТ
Е-85 (І-5) “КЪРДЖАЛИ – ПОДКОВА” от км. 342+639,41 до км. 367+427”.

Бихме искали да ви уведомим, че при извършването на ремонта на много
места е пропуснато скосяването на тротоарите съгласно чл.12 от Наредба 4 за
проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за
достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания (ДВ, бр. 54 от 2009 г.).
Такива пропуски могат да се видят примерно на пресечката на ул. “Ардинска”, тротоарите
до бившата бензиностанцията „Шел” (сега „Газпром”), при ЖП прелеза на автогарата.
Основата на един от стълбовете на светофара на кръстовището в кв. Веселчане се издига
над нивото на тротоара и представлява препятствие. При някои от направените скосявания
на тротоара, при пешеходната пътека на самото кръстовище, при бензиностанциите OMV,
„Петрол” и при паркинга на магазин „Лидъл” нивото не е изравнено с това на пътното
платно. Не са направени скосявания на тротоара на автобусните спирки, съгласно чл. 26 от
същата наредба.

Точно по средата на тротоара в близост до същото кръстовище, който в този
участък е доста тесен, са поставени стълбовете на пътни знаци и указателни табели. Това
напълно излишно затруднява движението на пешеходците и прави невъзможно
придвижването на хора с увреждания в инвалидни колички. Нарушен е чл.6, ал.1, т.2 от
горе посочената Наредба 4.

Надяваме се, че ще получим отговор на настоящия сигнал по електронна поща или
на хартиен носител, както е най-удобно за Вас и най-вече, че ще вземете мерки за
отстраняване на описаните проблеми.

Прилагаме снимков материал на част от проблемните места.

03.12.2012 г.
гр.Кърджали

Подпис:

(Д.Петков)

Подпис:

(Р.Колев)

Асфалт

Борисов: Щяхме да асфалтираме и лунната пътека
Бойко Борисов измоли от Всевишния хубаво време за по-здрав асфалт
Борисов поиска всичкия асфалт на албанците
Бойко: На протестите ще отговорим с асфалт!
. . .

Цитатите по-горе са една съсвем малка извадка от заглавия често срещани из медиите напоследък. За добро или лошо тази асфалтова вълна, това асфалтово цунами не подмина и моя град – Кърджали. Най-лошото свърши (или поне ми се иска да е така) и вече водата, пардон, асфалтът се връща към първоначалните си нива. Основно засегната от бедствието беше отсечката по бул. „Беломорски“ от автогарата до кръстовището във Веселчане, преминаваща в бул. „Първи май“ до изхода към Момчилград. Една от най-натоварените пътни артерии на града.

Не ме разбирайте погрешно, пътят имаше нужда от ремонт. Да, също не мога да отрека, че в момента е в много по-добро състояние от преди. Причините да не припадам от радост са две. Първата е, че в продължение на месеци за всички граждани, и пешеходци и шофьори, бяха създадени огромни неудобства и опасности. Повечето от тях можеха да бъдат избегнати ако при изпълнението на ремонта беше вложена съвсем малко мисъл за това. Втората, че крайният резултат според мен има някои сериозни дефекти, които най-вероятно няма да бъдат отстранени. От известно време не се забелязват никакви работници и явно обектът се счита за приключен.

За безобразията не мога да обвиня само фирмата изпълнител. Обяснимо е, че те искат да свършат работата влагайки най-малко време, усилия и пари с цел да извлекат най-голяма печалба. Съответно, нормално е, че те свършиха работата така, както беше най-удобно за тях, без да ги интересуват (не)удобствата на гражданите. Възложителите обаче, в случая държавата, и по точно Агенция „Пътна инфраструктура“ и общината, бяха длъжни да упражнят контрол и да защитят обществения интерес. Това не се случи.

Ако аз наема строителна фирма да ремонтира къщата ми, като през това време продължавам да живея в нея, ще има конфликт. За фирмата ще е най-лесно и удобно да разкърти всичко наведнъж, да зарие навсякъде с боклуци и да остави къщата без прозорци и врати докато тече ремонта. За мен обаче, това не е приемлив вариант. При договарянето с фирмата едно от моите условия ще бъде нещата да се извършват поетапно, като си почистват боклуците след всеки етап. По-време на изпълнението, разбира се, ще имам грижата да следя дали дейностите се извършват така, както сме се разбрали.

При ремонтът на бул. „Беломорски“ в Кърджали стопанинът на къщата липсваше. За да не се налага да преоткриваме топлата вода, то нека както много обичаме да правим, просто да изкопираме американците. Те са я открили преди повече от 15 години. При ремонт на пътното платно, постоянно и неотлъчно на обекта присъства представител на възложителя (държавата). Американските фирми са също като българските, и те биха си спестили каквото могат, при положение, че ще им се размине. За тяхно съжаление обаче, наблюдателят следи за абсолютно всичко – от обезопасяването на мястото на работа, до качеството на асфалта и технологията на полагането му. Той отбелязва всички детайли в предварително изготвен списък за проверки и може да спре работата на изпълнителя по всяко време, ако нещо не му харесва.

Може би си мислите, че няма откъде да намерим толкова експерти, че да има по един за всеки обект, или пък че това струва много скъпо? Федералната „Магистрална администрация“ е направила три кратки филмчета (част първа, втора, трета). Изгледайте ги. Ще се убедите, че всеки средно технически грамотен човек, след изглеждане на филмчетата, може да се прави задоволително с работата (и вероятно ще си спомните за Тодор Колев и ще въздъхнете „Кога ще ги стигнем … американците?“).

Сумите необходими за пътно строителство, съотнесени към средната заплата в България, са огромни. Разходите за назначаване на „стопанин“ на всеки един обект ще са пренебрежимо малки. И, сигурен съм, ако той си върши работата дори наполовина толкова добре, колкото американския си колега, те ще се възвърнат хилядократно. Ако толкова няма пари, но има желание, най-вероятно за работата ще се намерят и доброволци.

Аз примерно бих отделял по няколко часа на седмица. И без това всеки ден минавах по два пъти през района на своеобразните бойни действия. С удоволствие щях да докладвам за забелязаните проблеми, дори се опитах да го направя. По-долу ще намерите моят не толкова кратък доклад.

Безопасност

Общо взето – отчайваща работа. По време на ремонта най-често липсваше каквото и да е обозначаване и обезопасяване на изкопи, шахти без капаци и други подобни. Когато имаше такова, то беше меко казано импровизирано и дори в някои случаи създаваше по-голяма опасност.

Нямаше ясно указание за водачите на автомобили в кои части на платното да се движат. Навсякъде хаотично се движеше техника и работници. Разчиташе са на слалом уменията на шофьорите да ги избягват. Примерно можете да видите как автомобил минава между фрезата и камиона, докато работят!

В един от редките случаи, когато работник завърза найлонова лента, за да отцепи едно от платната за асфалиране, той препречи с нея и целия тротоар. Направих му забележка, да я премести, така че да не пречи на пешеходците, което не представляваше никаква трудност. Той ми отговори да си гледам работата и, че пешеходците могат да заобикалят през храстите отстрани. Намерих отговорника на обекта, който дойде и собственоръчно премести лентата така, че да не пречи. Същевременно ме гледаше изумено и с неразбиране, за какво му губя времето с подобни глупости. Накрая ме попита „Ако толкова ми пречи лентата, защо просто не съм я преместел аз, а съм ходил да занимавам него?!“

При подготовката за полагането на няколко слоя асфалт капаците на шахтите бяха повдигнати над нивото му. Имайки предвид скоростта на работата, си останаха така доста време. Работниците на фирмата изпълнител „Интегрирани пътни системи“ бяха обозначили повечето от тях използвайки класическата и отговаряща на всички европейски стандарти за безопасност „клонка от храст“. На няколко шахти обаче бяха решили да експериментират с по-нова технология, известна като „блокчета от отпадъчния асфалт“. Да, черни блокчета, от черен асфалт, върху настилка от черен асфалт. Естествено, уличното осветление в района е почти никакво, ако изобщо го има. При първата ми среща с тази нова технология, през нощта, на къси светлини, ми се наложи да спра доста рязко. За щастие шофьорът зад мен също успя да реагира и не се стигна до инцидент.

На другият ден реших да докладвам за тази нередност. Бях изключително приятно изненадан да попадна на сайта http://www.transportinfo.bg. Точно това което ми трябва! Ходих и наснимах шахтите, след което подадох сигнал.

large_shahti.jpg

Получих следния отговор:

Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията
ИА „Автомобилна администрация“
адрес: гр. София
тел.: 02 930 88 40, 02 930 88 13
факс: avto_a@rta.government.bg
http://www.rta.government.bg/n.html

До:
Радослав Колев

Уважаеми г-жо/г-не,

Във връзка с подаден от Вас сигнал с входящ номер 2747 от 19.07.2012 г. бихме желали да Ви уведомим за следното:

Проблема описан в сигнала Ви не е от компетенциите на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, следва да се обърнете към Министерство на регионалното развитие и благоустройство – Агенция „Пътна инфраструктура“.

Статус на сигнала: Извън компетенция
30.07.2012 г. С уважение: __________________________
гр. София / Димитър Бонков /

Обадих се на „горещия телефон“ на АПИ, където бяха много любезни и отзивчиви. От там ми отговориха, че след като е в границите на населено място не е от тяхната компетенция. Следва да се обърна към Община Кърджали.

Подадох сигналът в общината, от където след около 2 месеца получих следния отговор:

До

Радослав Колев

Уважаеми г-н Колев,

Във връзка с Ваше сигнално писмо заведено с вх. №94-Ж-175/ относно опасни шахти по ул. „Първи май”, Ви уведомяваме за следното:

В момента по ул. „Първи май” се извършва основен ремонт който е част от обект „Рехабилитация на път „ПЪТ Е-85 (І-5) “КЪРДЖАЛИ – ПОДКОВА” от км. 342+639,41 до км. 367+427” и част от републиканска пътна мрежа. При откриване на строителна площадка отговорността на обекта за безопасност се носи от строителя, възложителя и строителния надзор. Възложител на обекта е Агенция „Пътна инфраструктура” с представителство „Областно пътно управление” – Кърджали. Можете да поставите проблемите пред възложителя на адрес: Кърджали, бул. „Беломорски“ – 79, телефон: 0361 62014.

Кмет на Община

К Ъ Р Д Ж А Л И:………………………..

/инж. Хасан Азис/

Тук отбелязвам своя пропуск, че при комуникацията с АПИ ме домързя и се обадих по телефона. Сега нямам никакви доказателства, че въобще съм се обаждал, още по-малко за полученият отговор. Та, винаги в писмен вид и с входящ номер, лошото е, че за отговор се чака поне месец.

На въпросното прехвърляне на топката, което получих като отговор от общината, изпратих писмо с няколко допълнителни запитвания. Доколкото знам, работата по преместването на подземните комуникации на самото кръстовище беше възложена от общината. Тъй като явно този път не можеха лесно да ме пратят в „трета глуха“, то решиха просто да не ми отговорят.

Неудобства

Как се ремонтират тротоари? Мога да ви отговоря каква схема на действие беше приложена в Кърджали. Едновременно бяха буквално разорани тротоарите и от двете страни на цялата отсечка. За много дълъг период пешеходците трябваше да избират да газят в купчини кал, камъни, пръст и да прескачат ровове, или пък да се привдижват по пътното платно, измежду многото изнервени шофоьри и пътностроителната техника. Изграждането на новите тротоари вървеше също паралелно, като до последният момент не беше възможно да се премине от кв. Веселчане до автогарата по тротоар. Смятам, че не е необходимо да ви казвам как можеше да се избегне цялата тази безумна ситуация, без това да струва по-скъпо.

За шофьорите също беше помислено. През голяма част от времето булеварда беше направен еднопосочен, а насрещното движение минаваше по много обиколен маршрут. За сметка на това, точно на самото кръстовище където потоците се разделят бяха изкопани два рова по целите платна, перпендикулярно на движението. Рововете бяха запълнени с чакъл и оставени така. След само няколко дни, те бяха толкова изровени, че всяка кола трябваше буквално да спре и премине много, много бавно през рововете, за да не си остави там половната части на окачването. Същевременно идващите от кв. Гледка и завиващи наляво, чакат идващите от автогарата, защото те са с предимство. Те пък спират, за да минат през рова. Когато някой завиващ наляво успее да се шмугне между две коли, той пък веднага набива спирачки защото пред него е другият ров. Така попускателната способност на кръстовището беше намалена много пъти, а нивото на изхабените нерви и изречените псувни многократно увеличено.

Тази ситуация се задържа доста време, може би повече от месец. Внезапно, на някой му се откъснаха от сърцето няколко колички асфалт и рововете на самото кръстовище бяха запълнени. За компенсация, точно след тях бяха изкопани два нови, още по-големи. Те, както и този на завоя към ул. „Синчец“ си останаха така до финалното полагане на асфалта. Ето едно видео, от което можете да придобиете бегла представа за какво ставаше въпрос.

Достъпност

Мой приятел, живеещ наблизо, е в инвалидна количка. Той се радваше, че сега с новите тротоари ще може да ходи дори до центъра! Наистина, на много от местата преходите от тротоар към пътното платно са скосени, както трябва да бъдат. Но, не всички! Има оставени по няколко нескосени, просто ей така, за разнообразие. Не е възможно да се премине с количка по който и да е от двата тротоара, винаги се стига до нескосен бордюр:

large_SAM_0255.jpg
large_SAM_0259.jpg
large_SAM_0275.jpg

Другаде, очевидно е направен опит за скосяване, но нещо не се е получил:
large_SAM_062.jpg

Тук пък основата на светофара пречи:
large_SAM_068.jpg

Освен това, на автобусните спирки също няма скосявания. Не, че сега и да имаше, човек в количка ще може да се качи в автобуса. Надяваме се обаче, че някой ден автобусите ще бъдат подменени с достъпни такива. Тогава пак ли ще къртим бордюри и тротоар?

Добре, да приемем, че по някакъв начин човек в инвалидна количка се е добрал до тротоара. Примерно, купил си е офроуд модел, 4х4, който може да преодолява 20 см вертикални препятствия. Това не означава, че ще може да се придвижи по него. Прилагам две снимки без коментар:

large_SAM_0266.jpg
large_SAM_0274.jpg

Същевременно, преди няколко дни научавам от сайта на общината, че учат хора с увреждания и общинари как да решават проблеми на достъпността. Пак без коментар.

Качество

Да се върнем на моята любима тема – шахтите. Явно фирмите в България все още така и не са се научили как да правят шахтите. Както казах, те бяха издигнати, и с полагането на всички слоеве асфалт трябваше да се изравнят с настилката. Но на много места това нещо не се получи. Ако при преминаване с автомобил уцелиш капак на шахта с някое от колелата, внаги се чува едно звучно „хлоп“. При най-фрапиращите случаи изрязаха отново настилката и пак ги подравняваха с кръпки, и пак като че ли не се получи.

Бойко Борисов още не е дошъл да пререже лентата, а някои от шахтите пропаднаха:

large_SAM_0277.jpg
large_SAM_0278.jpg

На друга една шахта пък, след втория опит за подравняване капакът беше сложен обратно:

large_SAM_0279.jpg

Моето предположение е, че това е още един експеримент с цел заместване на клонките, или парчетата асфалт. Обърнатият капак означава „не преминавай върху шахтата, докато бетона/асфалта стегне“. Това би трябвало да се е случило вече, но капакът си остана обърнат …

Такава е ситуацията с най-голямата гордост на текущото управление, с най-често изтъкваното постижение.

Да ни е честит новия асфалт!

Евала бе, електронна митница! – втора част

Както знаете от първа част, валидността на SSL сертификата на системата за EORI регистрация на агенция „Митници“ беше изтекла на 18.07.2012. Мога да ви зарадвам, че от няколко дни сертификатът на сървъра е подменен!

След изпращането на писма до и телефонни разговори със служители на агенцията без никакъв ефект, накрая писах и директно до кабинета на г-н Ваньо Танов. Не знам дали моето последно писмо има нещо общо, но малко след това подновеният сертификат беше инсталиран. Естествено, и в този случай наблюдавах типичният при комуникация с държавната администрация ефект „черна дупка“ – демек отговор няма. По-важното е, че има някакъв реален ефект от цялата работа и макар и много бавно нещо се случва. И така, да разгледаме така бленувания нов сертификат:

eori-new-cert.png

Забелязват се няколко интересни неща.

Сертификатът е издаден на 10 август 2012 (компютърът на който направих скрийншота явно е настроен да работи с формат mm/dd/yyyy). Хувабото е, че това е станало няколко дни преди аз да забележа и сигнализирам за проблема. Тоест има вероятност и сами да са го забелязали, или пък някой друг да е сигнализирал преди мен. Лошото е, че подновяването на сертификата се е случило около 20 дни след неговото изтичане. Нормално би било обратното – мерки по подновяването да се вземат още преди да е изтелка валидността на текущия сертификат. Още по-лошото е, че инсталирането на подновеният сертификат на сървъра явно е отнело повече от месец! Причината за това за мен си остава загадка, също както не ми е ясно защо издаването на ЕОРИ номер отнема 5 дни. Резултатът обаче е, че сървърът е работил с невалиден сертификат повече от 50 дни. Сега остава и да си оправят инструкциите за употреба, че да има и някаква полза от валидния сертификат. В момента те съветват просто да се игнорират всякакви предупреждения от браузъра.

Друг любопитен факт е, че подновеният сертификат има идентичен сериен номер със стария. Това ми се струва малко странно и не мога да си обясня причината от „Информационно обслужване“ да не го променят. В момента не се сещам за някакви проблеми със сигурността, които могат да бъдат резултат от това, но не прави добро впечатление. По принцип серийният номер трябва да е уникален за всеки сертификат на даден издател. Така двойката сериен номер/издател е уникален идентификатор за всеки един сертификат. В текущия случай обаче, поради преизползване на серийния номер се получава дублиране.

Тук ще вметна, че трябва да се разграничат понятията „подновяване“ и „преиздаване“ на сертификат. При подновяването само се удължава периодът на валидност, но се запазва съществуващата двойка ключове. При преиздаването се генерира изцяло нова двойка ключове. И при двата варианта обаче винаги се променя серийният номер. Ето мой превод на част от дефиницията на термина „подновяване на сертификат“ от rfc4949:

За един X.509 сертификат с публичен ключ този термин означава, че периодът на валидност се удължава (и, разбира се, присвоява се и нов сериен номер) …

Ако имате идея каква е причината за практиката на StampIT да не се променят серийните номера, или пък до какви желани или нежелани ефекти може да доведе това ще се радвам да споделите в коментарите.

Тайния живот на машините

Честно казано, за мен е неразбирамо защо на повечето хора не им е любопитно и интересно как работят машините. Аз бих искал да знам, и се опитвам да разбера, как работи всяко нещо около мен. Сега сме заобиколени от толкова много машини, които правят живота ни по-лесен, че само изучавайки тези у дома човек може да си осигури безкрайно забавление. Това е една от причините да харесвам всякакъв вид свободен хардуер и софтуер, защото потребителят има възможността и дори е подканен да погледне „под капака“. Ползата от това, освен задоволяване на любопитството е, че и в такъв случай ще можете сами да ремонтирате или дори подобрите машината.

Преди години гледах Дискавъри. За съжаление в последно време много от предаванията са се изродили в някакъв вид „риалити шоута“. Вместо истинска информация как работи или се прави нещо получаваш викания, интриги и друг вид драма, която явно се продава по-добре.

Предвид това, когато попаднах на поредицата „Тайния живот на машините“ бях много приятно изненадан. Автор и водещ е англичанинът Тим Хънкин. Смея да твърдя, че знаех как работят повечето от представените машини. Въпреки това изгледах серийките на един дъх и ми бяха много интересни. В тях няма просто сухи факти, а съвсем достъпно е показано не само как работят различните машини, но и историята на тяхното изобретяване и развитие през годините. Всичко това е гарнирано с малко хумор и впечатляваща арт инсталация в края на всеки епизод.

Най-хубавото е, че със съгласието на Тим можете да свалите всички епизоди от тук.

Приятно гледане!

Евала бе, електронна митница!

Посвещение
Посвещавам този материал на ИнжИнера, ревностен читател на този блог (вероятно единственият – здрасти, Пепи!). Неговите неколкократни подканяния спомогнаха да възстановя по-бързо сайта след дългото прекъсване.

Предистория
Миналата година си купих комплект за електрически велосипед. От Конрад/Щайнбергер тогава ме излъгаха (и предполагам все още лъжат), че контролера има функцията регенеративно спиране. От мерак да видя има ли все пак полза от тази функция си поръчах нов контролер, който я поддържа. Разбире се, произведен от братският китайски народ, стуващ към $60.

Проблемът
Телефонът ми звънна. Непознат номер. Отсреща женски глас произнесе думите, които никой интернет пазаруващ не иска да чуе – „Вашата пратка беше спряна на митницата!“. До момента бях успявал да избегна тази клопка. Основно пазарувайки от ЕС, или ползвайки за доставка на извънобщностни пратки Български пощи. За който не знае – „пощата“ по някаква причина има една суперсила, с която не разполага никоя друга куриерска компания – може да ви представлява пред митницата. И то без никакви разправии от ваша страна, просто като си вземате пратката плащате и Х лева мито/ДДС директно в пощенската станция. Този път обаче китайците бяха пратили контролера с FedEx.

Решението
Тъй като, макар и не от личен опит, съм запознат с безумието наречено „освобождаване на пратка от митницата“ дори и не си помислих да се захвана с това. Достатъчно е човек да прочете класиката в жанра или кое да е от продълженията (1, 2, 3), за да разбере, че тази работа не е за простосмъртни.

Със служителката на FedEx се разбрахме да им изпратя нотариално заверено пълномощно, за да могат те да ме представляват. Остана една малка продробност – необходим ми е и EORI номер (друго безумие, този път европейско). Служителката ме усведомява, че те могат да се заемат и с това, но ще струва скромната сума от 30 лв. Иначе самото издаване е безплатно, дори всичко може да стане он-лайн през сайта на митницата – ако имам електронен подпис. Аз имам електронен подпис.

Заблуждението
Предполагам, че попълването на електронната форма в сайта на митниците ще отнеме 4-5 минути. Мислено пресмятам, че ако работя ще спечеля по-малко от 30 лв за 5 минути. Решавам, че вместо да плащам и за тази услуга на FedEx, ще свърша работата сам. При това седейки удобно пред компютъра си! Благославям „електронното правителство“ и предвкусвам как със спестените пари се черпим бира с приятелите.

Реалността
Отварям така нареченият „ПОРТАЛ ЗА ЕОРИ РЕГИСТРАЦИЯ“ и ме посреща предупредително съобщение, че сертификатът на сървъра е невалиден. Първо си мисля, че тъй като съм с нова машина, още не съм добавил сертификатите на българските удостоверители в браузъра. Оказва се обаче, че не е така. Всъщност причината за предупреждението е, че сертификатът на сървъра е изтекъл преди около месец.

eori_cert.png

Стискам очи, надявайки се, че наистина от другата страна е сървърът на Агенция митници, и игнорирам предупреждението. За което, между другото, много прилежно съм инструктиран в трета стъпка от „Ръководството за потребителя за регистрация на еори номер по електронен път„. Къде ли другаде съм виждал това? А, да, Пощенска банка.

treta_stupka.png

След като попълвам формата с моите лични данни идва ред за подписването. Ползва се някакъв Java аплет, който обаче не работи. Казва ми, че нямам електронен подпис/смарт карта. Тук е моментът да спомена, че използвам Линукс базирана операционна система.

Решавам да се обадя на предоставеният телефон за връзка и да се усведомя, очаква ли се въобще да работят нещата с моята операционна система. Както после ще разбера, за мой невероятен късмет, отсреща някой вдигна телефона. Първо споменах на служителката проблема с изтеклия сертификат. Тя каза, че това не е новина за тях, ама да не се притеснявам. Не било толкова важно, „работят по въпроса“. Ако не сте много наясно с техническите въпроси и какво точно означава това, погледнете секцията „Защо толкова шум за един изтекъл сертификат?“ най-долу. Относно поддръжката на операционни системи различни от Windows – не знаят, никока не са пробвали.

Отчаянието
Почти съм се предал. Вече обмислям да сваля бланката с формуляра и да подам заявлението на хартия. Поне имаме митническо бюро в Кърджали, та няма да се наложи да ходя до друг град. Или още по-лошо, да ходя при приятел да търся компютър с Windows. При тази мисъл обаче ми идва нов прилив на ентусиазъм. Няколко часа по-късно и след изчитане на малко документация за Java програмния интерфейс за смарт карти откривам следа. Освен пътят към библиотеката, при инициализация трябва да се укаже и в кой слот да се търси картата. При аплета ползван от митниците няма поле в което да се въведе кой слот да ползва. По подразбиране търси картата в слот 0. Моята смарт карта се вижда в слот 1, а слот 0 е някакъв виртуален. Променям конфигурационният файл /etc/opensc/opensc.conf (в секцията app opensc-pkcs11 pkcs11 добавям plug_and_play = false;) и картата вече се вижда в слот 0.

Успехът
Попълвам за 1374-ти път полетата с моите данни (при всеки опит се губят) и този път подписването сработва! Но, радостта не продължава дълго. Забелязвам, че точно този път съм пропуснал да попълня полето с датата на раждане. По подразбиране то е попълнено автоматично с текущата дата. Веднъж изпратени, данните в заявката не могат да бъдат променяни, докато не бъдат „обработени от оператор“.

План Б
Срокът за издаване на ЕОРИ номер е 5 работни дни (защо е такъв е напълно необяснимо за мен, но да кажем, че е тема на друг материал). Представям си, как на петия ден ми казват – грешна ти е датата на раждане, и после чакам още 5 дни. Решавам да се обадя пак на предоставения телефон и да попитам възможно ли е по някакъв начин да коригирам данните в заявлението. Никой не отговаря. В продължение на 3 работни дни, звъня по няколко пъти на ден, и никой не отговаря.

Решавам да отида до местното митническо бюро. Описах ситуацията на служителя, а той ми отговори с реторичния въпрос: „И аз какво очаквате да направя?“. Отговорих му, че очаквам да ми съдейства да отстряня грешката с датата. Последваха известни поучения, за какво въобще се опитвам да ги ползвам тези електронни услуги, и един вид сам съм си виновен. Виж, ако бях подал на хартия, до сега да са ми я свършили работата. В крайна сметка един от служителите се задейства и проверява в електронната система получените заявления за ЕОРИ. Резултатът – при тях няма получено по електронен път никакво заявление от мен. Нито с правилна, нито с грешна дата. Питам, в такъв случай, мога ли да подам при тях хартиено – не може! Какво щяло да стане, ако извъднъж получат и електронното и се дублират. Те нищо не могат да направят по въпроса, отпращат ме да се разбера със „София“. Дават ми телефонния номер, на който звъня от 3 дни.

План В
Издирвам от сайта някакъв адрес за електронна поща. Не вярвам, че въобще някой ще ми отговори, ама все пак се пробвам. Ненадейно ми отговарят и дори говорим по телефона. Служителката ми казва, че това със датата не било проблем и се ангажира да провери защо заявката не пристига в Кърджали. Аз се оплаквам и на нея за изтеклия сертификат – и тя знае, че е изтекъл. Но, казва ми, „то подновяването не става със щракване на пръсти“ и споменава нещо за началника. Тя винаги съветва хората да не се и опитват да ползват електронните услуги, защото „с тях само проблеми“.

Развръзката
Наближава последният 5-ти работен ден от срока за идаване на номера. Напомням по елелктронната поща на служителката, с която говорих, че на следващият ден изтича срока за издаване на номера. В последният 5-ти работен ден получавам писмо от служителката съдържащо така лелеяният номер (който, между другото е просто ЕГН-то ми BGB отпред и ZZZ2 след него). Също ме усведомява, че относто проблемите със сертификата „колегите са предприели действия по преиздаването на сертификата“. Това се случва на 21.08.2012. Сертификатът е изтекъл на 18.07.2012 и не е подновен и до ден днешен – 04.09.2012. Писмото завършва с „Надявам се вече всичко да е наред!“

Изпращам прочуствен отговор, че не всичко е наред. Обяснявам, че след като има проблем с електронните услуги, той трябва да бъде отстранен, а не да съветват хората да не ги ползват. Питам в какъв срок ще бъде подновен сертификатът. Съобщавам и за още дребни проблеми като валидацията на мейл адресите и, че часовника на сървъра е грешен и показва повече от 2 часа в бъдещето. На долната картинка може да видите, че заявлението ми е регистрирано като прието в 15:30, а все още е 12:51.

eori-date-time.png

Пращам последно писмо, за да кажа, че съм се объркал и проблем с валидацията на адресите най-вероятно няма. Също ги поздравявам, че поне са сверили часовника. Явно вече съм в СПАМ филтъра, защото никой не ми отговаря на писмата.

Защо толкова шум за един изтекъл сертификат?
Предназначението на сертификатът е да сте сигурни кой стои „отсреща“. Тоест дали наистина сте се свързали със сървъра на агенция митници, или някой, който само се представя за него. В момента е изключително лесно да се реализира спуфинг измама. Всеки, който има достъп до интернет трасето някъде по пътя между вас и агенция митници може да го направи. Обикновено, при подобни измами целта е да се прилъже потребителят, че е посетил сайт, който той ползва и да въведе своите име/парола за достъп. Това могат да бъде сайтове за уеб базирана електронна поща, интернет магазини и т.н. Ако потребителят не осъзнае, че всъщност не се е свързал с истинкия сайт и въведе своите данни те вече са в ръцене на измамника. Сега злосторникът ще има достъп до електронната поща/профила на жертвата.

Възможностите за измама чрез имперсониране на системата за електронни заявления за EORI са много по-сериозни. Тук се ползва предоставен от сървъра Java applet за полагане на електронния подпис върху заявлението (според мен лоша идея, но това също е друга тема). Поради тази особенност измамникът съвсем лесно може да постигне следните две неща:

1. Пълен достъп до локалните файлове на компютъра на жертвата. Да, всички документи и информация които се намират на твърдия диск на вашия компютър. Ако трябва да сме съвсем точни, тези до които има достъп текущия потребител.

2. Да положи електронния подпис на жертвата върху произволен документ, без тя дори да подозира за това.

Смятам, че тези рискове са доста сериозни, а поведението на агенция „Митници“ – меко казано безотговорно. Въпреки неколкократните ми запитвания по електронната поща така и не получих отговор на въпросите кой е отговорен за това и в какъв срок ще бъде подновен сертификатът. Май няма и да получа.

Междувременно, „За да си нямате проблеми, подайте си заявлението на хартия …“.

Вижте продължението в Евала бе, електронна митница! – втора част.

Краен резултат: Глобул глобени с 500 лв.

Поредно и надявам се последно развитие на сагата с Глобул. Част 1 и част 2  се случиха преди повече от година – явно толкова трябва за да се задвижи бюрократично-съдебната машина.

Служители от КРС ми се обадиха по телефона  и обясниха, че във връзка с моя случай са наложили санкция на Глобул. Те от своя страна я обжалват в съда, та ако мога да отида на делото като свидетел. Съгласих се.

Общо взето, ако питате тях, Глобул са по-невинни от Дева Мария и това за което ги санкционират – ама хич изобщо не се е случвало. В офиса в Кърджали имало една единствена служителка, която не знаела каква е процедурата и аз точно на нея съм попаднал. Пък след това, като съм се оплакал, те веднага разрешили проблема.

Аз разказах как са протекли нещата от моята гледна точка – че съм говорил с абсолютно всички служители в офиса, и с оператори в кол центъра. Всички те са потвърдили, че това е фирмената политика, наложена "отгоре", а не случайна грешка.

От решението на съда можете да видите, че намалят наложената глоба от 1500 на 500 лв. Аз не съм много наясно с правната материя и сигурно си има причина за това, но за мен ефективността на подобни санкции е крайно съмнителна. Дори и сумата от 1500 лв за копрорация с подобен размер е смешно малка и надали ще предизвика някаква промяна в поведението. Отделно покрай целия случай колко надници на служителите от КРС сме платили данъкоплатците, плюс 2-3 командировки до Кърджали, сигурно надвишават наложената глоба.

В крайна сметка не съжалявам, че отделих време и усулия за да доведа нещата докрай. Освен това, този опит по нищо не отстъпва на детските "Приказки с поуки" и за мен поне ясно се очертават две:

1. Ако някога ми наложат санкция за нещо в размер по-голям от минималния указан в закона – ще я обжалвам. Имайки предвид, че нямам предишни провинения вероятността съдът да я намали до законовия минимум е голяма.

2. От подобни действия би могло да има и реален резултат. За целта трябва всички или поне повечето потърпевши от нарушения да отделят време и усилия да сигнализират компетентния орган и да се уверят, че той си е свършил работата.

Проблеми с 3G свързаност на Виваком

Използвам мобилен интернет от Виваком, когато прекъсне нещо ADSL-a или пък когато пътувам някъде. На мястото на което работя имаше добър 3G сигнал, над 2Mbit/s скорост на сваляне и съвсем спокойно можех да си върша нещата и през Alcatel x060s модемът. До един момент.

Изведнъж 3G връзката изчезна. Имаше връзка, но само в EDGE/GPRS режим и поради това доста бавна. Обадих се на поддръжката и обясних какъв е проблема. Предположенията варираха от това, че се е повредил модемът/сим картата и какво ли още не, но категорично отрекоха да има или е имало някакви проблеми с 3G клетката. Пратиха ме в офис на Виваком, да тестват картата и модема. Сложиха моята карта в друг модем и той се свърза в 3G, съответно моя модем беше обявен за повреден и ми предложиха да продължа договора с 1 година за да ми дадат нов.

За мен това беше крайно съмнително. Вероятността някак да се повреди само 3G частта на модема е доста малка. Освен това забелязах, че и мобилният ми телефон (HTC G1) също вече не може да се закачи в 3G (аз го бях изключил, уж за пестене на батерия). Сложих карта на Мтел и телефона веднага се сърза в 3G без проблем. Не можех да пробвам същото с модема, защото беше заключен, но любопитството ме глождеше дали ще проработи. В крайна сметка отключих модема и "о, чудо!" с картата на Мтел няма проблем в 3G.

Тъй като вече бях абсолютно убеден, че устойствата ми са наред и проблема е някъде във Виваком пак се обадих на поддръжката. Обясних, че ако ползвам карта на Мтел проблема изчезва и пак попитах дали нямат те някакъв проблем с 3G сигнала, поне да знам каква е причината и да не  се мъча с глупости. Естествено, пак казаха, че при тях всичко си е абсолютно наред.

В по-късен момент, от абсолютно случаен източник  разбрах каква е причината за всичко това. Виваком сменили честотата на  UMTS от 2100 на 900 MHz. Моите устройства поддръжат само 2100. Това направо ме разби. Очаквах, че ако е така, то при първото ми споменаване на проблеми с 3G връзката човека отсреща трябваше да каже – да, ама ние сменихме честотата, вашите устройства работят ли с UMTS на 900 МHz? Дори смятам, че при такава радикална промяна в мрежата потребителите трябваше да бъдат уведомени поне 6 месеца предварително. Още повече, че едното устройство ми е предоставено точно от Виваком и все още не е изтекъл договорът!

В тази връзка вече съм клиент на Мтел за мобилния интернет. Въпреки че в Кърджали Вивател имат повече клетки и по-добро 3G покритие  след тази изцепка просто не можах да се сдържа.

А и според моето проучавне преди две седмици Мтел предлагаха най-добрата оферта – 17.45 лв/месец за 2500МБ + неограничен трафик след това с намалена скорост. Естествено за целта трябва да се абонирате за безмислена карта в Loop. Същата услуга, ако искате само интернета беше над 25 лв/месец. Сега имам още една непотребна Мтел карта в чекмеджето. Освен това в договорите им има противната клауза, че автоматично се подновяват, та ще трябва да внимавам.

Другият вариант – Глобул въобще не го и споменавам. Ако разгледата предишните ми постове (а и следващия, който ще напиша след малко) ще разберете защо. Но и там условията са най-прецакващи. Освен автоматичното подновяване и всички възможни мизерии за тях "неограничен" трафик значи нещо различно от това, което за мен. В договора има ситен текст, че имаш неограничен трафик, ама ако те решат, че нещо много си се поотпуснал с интернета ще ти го отрежат. Та, няма нужда от друг коментар.

Ако и вие се чудите защо не ви работи 3G-то и сте някъде из югозападна България, то вече знаете.

Развръзката на случая с Глобул

Преди доста време писах за премеждията ми с Глобул. Накратко – исках да си сменя мобилния оператор запазвайки номера си. В офиса на Глобул отказаха да ми издадат удостоверение за преносимост поради измислени от тях правила – трябвало да покажа оригинала на моя договор. Пуснах жалба до КРС.

В близките седмици нямаше никаква реакция. Тъй като срока на договора изтичаше, а аз не исках да имам още 12 месеца работа с Глобул или пък да загубя номера, изрових заветния смачкан жълт лист. Отивайки с него в офиса приеха заявлението ми за издаване на сертификат за преносимост.

След това обаче се оказа, че "имало проблем". Отивам пак в офиса и разбирам, че дължа неустойка от 21.55 лв. Попитах за какво е тази неустойка при положение, че съм  платил всички задължения и съм спазил всички срокове за предизвестия и т. н. Обяснението беше, че била за "оставащото време". До изтичнето на 12 месеца от сключването на договора оставахо още около 2 седмици. Забележете обаче, че  таксите за всеки месец се предплащат – тоест аз таксата за 12-тия месец вече я бях платил, а това че няма да се възползвам от услугата през тези 2 седмици си е за моя сметка. Колкото и пъти и по каквито и да било начини да се опитвах да обясня това на служителите беше безполезно. Смених тактиката и поисках да ми обяснят точно как са изчислени тези 21.55 лв., тъй като те не отговаряха нито на 1 месечна такса, нито пропорционално на оставащите дни. Не получих обяснение, а само пак ми повториха, че докато не платя парите няма да си получа удостоверението.

В крайна сметка платих неустойката. Това за мен си е чисто изнудване!  Причината е повече от ясна – притесняват се, че за няколкото дни през които ще трае прехвърлянето аз мога да натрупам сметка, която после да не платя и те ще трябва да ме търсят. Нормално е, когато ти лъжеш и изнудваш клиентите си да очакваш, че те ще ти го върнат. За тях е много по-лесно да ми начислят една незаконна "неустойка" и топката остава у мен – да не съм се притеснявал, ако имало нещо надвнесено, щяли да ми го върнат. Така и стана, получих си парите обратно, минус 2-3 лева за проведени разговори. Но това отне месеци, неколкократни посещения в офиса и нерви. Познавам хора, които въобще не си потърсиха въпросните "неустойки".

След още десетина дни звъни мобилният ми телефон и търсят г-н Колев. Обаждат се от КРС – ще идват в Кърджали да извършат проверка по моя случай. Обяснявам им, че съм намерил договора и съм си взел вече удостоверението, но жалбата ми е все още актуална. Уговаряме си среща във фоайето на местен хотел.

При срещата ни тримата служители ми се представят показвайки служебни карти и се държат професионално. Аз нося всички документи по случая и устно общо взето повтарям това, което съм описал в жалбата. И според тях няма основание да изискват договора. Казват, че ще отидат на място в магазина да направят проверка, а аз да се скрия в градинката отпред, за да не ме видят. Те ще ми се обадят кога да отида. Така и правим. Аз наблюдавам от градинката как хората от КРС се правят на клиенти. В един момент те изваждат служебните си карти  и ме извикват при тях в магазина.

Информацията от жалбата ми е потвърдена. И на тях са им поискали екземпляра от договора за да им приемат заявлението за издаване на удостоверение за преносимост. Питат служителките кой е наредил това. Те казват – от централата. Обаждат се на "шефката", която отговаряла за южна България. След като се представи човека от КРС тя се оказа, че била в болнични, пък и въобще не отговаряла за този магазин.

Казват ми, че ще съставят констативен протокол и ще ми отговорят писмено относно жалбата. Малко съжалявам, че не останах да видя какво точно ще има в този протокол, но имах друга работа. Както щях да разбера по-късно неговото съдържание е дълбока тайна.

След около месец получих от КРС този отговор:

За мен той е напълно формален и само преразказва неща, които аз вече много добре знам. Поради това им изпратих следното писмо:

–––––––––––-

ДО
Д-Р ВЕСЕЛИН БОЖКОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ЗА РЕГУЛИРАНЕ
НА СЪОБЩЕНИЯТА

Във връзка с Ваш изх. №14-00-912/18.11.2009

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН БОЖКОВ,

Благодаря за Вашия отговор! Всички факти описани в него са верни, с изключение на това, че представих оригиналният екземпляр от договора на 30.10.2009, а не на 31.10.2009. Това беше и целият проблем – от офиса на Глобул категорично отказаха да приемат моето заявление за преносимост без да представя договора.

Бих искал да ми отговорите на най-важните за мен въпроси:

1.Има ли право Глобул да изисква от абонатите да представят оригинала на своето копие от договора преди да приеме заявление за преносимост?

2.Ако отговорът на въпрос 1 е не – какви мерки сте взели за прекратяването на тази практика?

Неустойката от 21,55 лева заплатих, защото бях принуден да го направя. Това се случи след като подадох жалбата към Вас и затова не е описано в нея. Беше ми заявено, че докато не заплатя неустойката няма да ми бъде издадено удостоверение за преносимост. Аз смятам, че съм спазил точно всички изисквания от моя договор с Глобул и не дължа неустойка. Поисках по-подробна информация за кой точно период и по каква причина искат да заплатя тази неустойка. В крайна сметка единственото смислено, което получих като отговор е – „има я в компютъра“, докато не я платите няма да ви издадем удостоверението.

гр. Кърджали
02.12.2009

С уважение: Р. Колев
–––––––––––-

Получих този отговор от КРС:

и изпратих поредното писмо с въпроси:

–––––––––––-

ДО
Д-Р ВЕСЕЛИН БОЖКОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ЗА РЕГУЛИРАНЕ
НА СЪОБЩЕНИЯТА

Във връзка с Ваш изх. №14-00-912/06.01.2010

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН БОЖКОВ,
Благодаря за изчерпателния отговор на въпрос 1 от предишното ми писмо! Позволявам си да го перефразирам в по-кратък, но запазващ смисъла вид – „Не.“. Поправете ме ако не съм го разбрал правилно.

Относно отговорът Ви на въпрос 2 – интересува ме конкретно случаят на отказ да бъде прието заявление описан в моята жалба. Според мен по него са събрани достатъчно доказателства. Освен описанието на случая в жалбата дадох копия на всички документи (договор с Глобул, собственоръчно написано заявление, издаден сертификат, касови бележки) на служителите от КРС при срещата ни след извършването на проверката на 06.11.2009 г. До колкото ми е известно, по време на проверката е установено, че всички обстоятелства описани в моята жалба отговарят на действителността. Също така разполагам с трима свидетели, които могат да потвърдят, че е отказван приема на заявления ако не се представи договора.

Във връзка с горното бих искал:

1.Да ми предоставите копие от констативния протокол съставен след извършване на проверката по моята жалба на 06.11.2009 г. Може и в електронен вид на radoslav@kolev.info . В случай, че трябва да заплатя разходи по ксерокопиране или други свързани с изпращането на копия посочете банкова сметка на която да ги преведа, както и необходимата сума;

и да отговорите на следните въпроси

2.Събрани ли са достатъчно доказателства по случая на отказ да бъде прието заявление за преносимост описан в моята жалба?
3.В случай, че отговорът на въпрос 2 е „не“, то какви още доказателства са необходими?
4.В случай, че отговорът на въпрос 2 е „да“, то образувано ли е по него административнонаказателно производство срещу нарушителя?
5.В случай, че отговорът на въпрос 4 е „не“, то каква е причината за това?
6.В случай, че отговорът на въпрос 4 е „да“, то какви санкции са били наложени?

Неправомерният отказ за прием на заявление за преносимост от Глобул, описан в моята жалба, ми струваше време, пари и неприятни емоции. Поради това се обърнах към Вас с цел разрешаване на проблема, както за моя конкретен случай, така и за случаите на други граждани изпаднали в същата ситуация. Изпращането на жалбата, срещата със служителите от КРС и последвалата кореспонденция с Вас също са разход на време и пари за мен, но аз смятам, че това е „правилният начин“ и изразходваните ресурси са всъщност една добра инвестиция.

Тъй като не разполагам с неограничено време и средства се опитвам да изразходвам наличните по най-оптималния начин. Ето защо, след като „вложа“ определено количество в дадено начинание, искам да видя какъв е крайният резултат от моите действия и дали това е била добра или лоша инвестиция.

За мен е важно да проследя какъв е реалният резултат от подаването на моята жалба, какви конкретни действия са предприети за прекретяване на неправомерните откази, какви санкции са били наложени и най-вече имали ли са ефект и прекратена ли е практиката да се изискват договорите.

Уверявам Ви, че имам предостатъчно много по-интересни занимания от писането на жалби и писма и целта ми не е просто да губя моето или Вашето време.

гр. Кърджали
02.12.2009 г.
С уважение: Р. Колев

–––––––––––-

и получих този отговор:

В крайна сметка се оказа, че какъв е резултатът от моята жалба е голяма тайна и аз като гражданин не мога да проследя какво се е случило. Може примерно Глобул да са обжалвали в съда или пък санкцията да е в размер на 5 лв. Също така се разбира, че КРС не притежава правомощия да задължи мобилните оператори да спазват „Процедурата за преносимост на мобилни номера“.

Като заключение мога само да посъветвам всички да четат "ситния шрифт" при сключване на договори с мобилни оператори, банки и т. н. Не само това, обикновено информацията в договора е доста оскъдна, а най-съществените неща са в така наречените Общи условия. Изчитането на всичко на място в офиса обикновено е невъзможно, затова се подгответе предварително като посетите сайта на фирмата. Друг вариант е да вземете всички материали вкъщи и се върнете на другия ден да подпишете договора.

Глобул вече изискват да представиш договор, за да издадат удостоверение за преносимост

Ако отидете в офис на Глобул и поискате да подадете заявление за издаване на удостоверение за преносимост на мобилен номер, то най-вероятно няма да успеете. Ще ви обяснят, че за да се случи това трябва да намерите своето копие от договора, който сте сключили и да го донесете и представите на място в техния офис, за да можели да го сканират!

Нямам коментар просто за това отношение към клиентите, пък били те и такива, които искат да се откажат от услугите им. Аз преди време се отказах от един телефон при тях, заради SMS спама. Сега се опитвам да прехвърля още един номер. Въпреки това в момента Глобул имат приемливи за мен оферти за предплатен мобилен интернет, но познайте дали ще се възползвам от тях след днешната случка.

Ето моята жалба до КРС:

ДО
Д­Р ВЕСЕЛИН БОЖКОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ЗА РЕГУЛИРАНЕ
НА СЪОБЩЕНИЯТА

Ж А Л Б А

от Радослав Кирилов Колев


Относно издаване на удостоверение за преносимост на мобилен номер


Днес (15/10/2009) отидох в офиса на Глобул в гр. Кърджали намиращ се на бул. „Тракия“ 1. Подадох едномесечно предизвестие за това, че не желая да бъде подновяван договорът за мобилни услуги които ползвам. След това поисках и да подам заявление за издаване на удостоверение за преносимост, с което да прехвърля ползваният от мен мобилен номер към друг оператор. Казах, че съм готов да платя всички задължения за ползвани до момента услуги и неустойки в случай, че има такива.

Беше ми отказано да подам такова заявление, с мотива, че за да подам заявление трябва да представя на място моят екземпляр от договорът, който съм подписал с Глобул за ползването на въпорсният номер. Аз преди време подадох такова заявление без да представям договора и успешно прехвърлих друг номер, който ползвах от Глобул към друг оператор. На въпросът ми какво е предизвикало изведнъж нуждата да представя договор ми беше отговорено, че това е вътрешно разпореждане от скоро и ако имам въпроси мога да се обадя на оператор на тел. 123. Попитах къде е посочено писмено това изискване, но не получих точен отговор, а че го
има някъде на сайта.

Обадих се на тел. 123 и обясних ситуацията на оператора. От там потвърдиха за въпросното  вътрешно разпореждане да не се приемат заявления за издаване на удостоверения за  преносимост, ако клиента не носи със себе си и не представи на място договорът подписан с Глобул. Отново попитах къде точно в текста на Общите условия е посочено въпросното изикване, тъй като и след внимателен прочит на 17­те страници аз не можах да го открия. След изчакване от около 10­-15 минути операторката ми отговори, че се е консултирала с двама колеги и никъде не е записано това изискване, но има вътрешно разпореждане и единственият начин да подам заявление е като представя договорът.

Тъй като не успях да открия причина, поради която да съм задължен да представя  договорът в момента на подаване на заявлението за издаване на удостоверение за  преносимост се върнах в офиса на бул. „Тракия“ 1 и отново изисках да подам въпросното заявление. Пак ми отговориха, че без договорът не може. Аз настоях, че все пак става  въпрос за заявление, и аз имам право и държа да заявя това мое желание, а те своето право да ми откажат издаването на удостоверението. Отговорът беше, че е невъзможно да се подаде заявлението, защото така е направена компютърната система и без сканиране на договорът няма как да се образува подобен тип заявка. Поисках хартиена бланка за заявлението, като тази, която попълних при пренасянето на предишния номер. Отговориха  ми, че нямат вече хартиени бланки, а всичко става само чрез компютърната система.

Все пак, аз написах заявление в свободен текст (вероятно неотговарящо на всички изисквания от процедурата за преносимост на номерата) и поисках да заведат този
документ. Отговориха ми, че в момента не могат да ми издадат входящ номер, защото това  става централно в София, но ще ме уведомят по телефона, когато има такъв.

Това е описанието на ситуацията до момента. 

В документа „Процедура за преносимост на мобилни номера“, част втора „Стартиране на процедурата по пренасяне на номерата. Заявление за пренасяне на номера/та“ точка 12
съдържа следния текст:

„При подаване на заявлението за пренасяне на Номер/а абонатът представя за проверка документи, съгласно Общите условия за взаимоотношения с крайните потребители на Донора. Изискванията не следва да създават необосновани
затруднения при пренасяне на номера за потребителите от домейна на преносимост на мобилни номера.“


Смятам, че действията на Глобул са в нарушение на процедурата, защото никъде в Общите условия не е упомената изискването за представяне на договора, а дори и да имаше такава клауза, то за мен това е едно необосновано затруднение.

Моля за вашето становище по въпроса, и в случай че смятате жалбата ми за основателна да предприемете действия за отстраняване на нарушенията.

Гр. Кърджали
15.10.2009 г.

С уважение: Радослав Колев
 

Край със SMS спама

Преди време смених мобилния оператор който ползвам. Основната причина беше, че Глобул ми пращаха SMS спам. То не бяха печалба на Мерцедеси, телефони, игри – по няколко пъти на ден. Всякакви разговори с представители на фирмата завършваха еднакво – няма начин да се откажеш от тези съобщения – ако си клиент, получаваш!

За Мтел знам, че също разпращат, та там не съм и питал. Във Вивател малко се зачудиха на въпроси ми ако се абонирам при тях ще получавам ли спам съобщения. В крайна сметка обещаха, че дори и да се случи ще е много рядко.

Та прехвърлих си аз номера към Вивател и до сега да си призная съм доволен клиент. Няма спам, цените са доста добри и като цяло услугата е ОК. Е и те имат някаква хипер необяснима политика на ценообразуване. Примерно за една и съща услуга ако собственик на телефона е юридическо лице цената е чуствително по-ниска, отколкото за физическо. И не, не трябва да има поне 5 абоната на някакъв фирмен план или нещо подобно. Може да е един единствен телефон – ако си фирма, плащаш по-малко.

И така до вчера когато получих следното (преведено на кирилица от мен, да не ви мъча):

Спечели още днес една страхотна 42″ плазма! Включи се в играта …

Тъкмо да се появят в главата ми разни не много приятни мисли и пожелания по адрес на Вивател и „пийп-пийп“ втори SMS:

Ако не искаш са получаваш SMS за услуги на БТК, изпрати празен SMS на 188188 – цена 0лв.

Малко цъкане по клавиатурата на телфона и на екрана ми вече пише:

Здравей! Повече няма да получаваш SMS от Вивател за наши предстоящи игри и забавления.

Можело значи! Дано и другите оператори да се усетят, че когато един техен клиент си плаща сметката, то е защото иска да ползва дадена услуга, а не да чете глупав спам за печалби на Мерцедес, VW Поло или каквото е там.