Архив за етикет: Всичко

Друпал 6.0

Днес излезна финалната версия на свободната уеб платформа за управление на съдържание Друпал 6.0! Както винаги има чудесни нововъведения в ядрото, като многоезиковата поддръжка, OpenID, следене за налични обновявания и куп други балгинки.

Всеки който е имал вземане-даване с Друпал знае, че тук освен ядрото от огромно значение са допълнителните модули разработвани от общността. Статус на работата по пренасяне към версия 6 за някои от тях можете да видите тук.

Да ни е честит!

А ти знаеш ли, аз кой съм?

Преди известно време си загубих дебитната карта. На кърджалийския клон на ПИБ им отне повече от месец да ми издадат нова. Точно в този месец аз нямах никаква нужда от тази дебитна карта, но можеше и да имам!1 Поради това реших да пробвам услугите и на някоя друга банка – Пощенска.

Едно от твърдите изисквания към новият кандидат е да има електронно банкиране, което да работи под ГНУ/Линукс. Имам предвид, наистина да работи, без такива „ама ти си генерирай сертификата под IE, пък после ще си го експортнеш“. Похвално е , че от Пощенска банка отговаряха на това условие.2

За съжаление, разглеждайки техния сайт, за да прочета условията на въпроснaта улуга се натъкнах на нещо неприятно. Сертификатът на e-postbank.bg беше с изтекла валидност. Като културен кандидат-ползвател писах на поддръжката за проблема – хора сме, всеки може да забрави или обърка нещо. Отговорът който получих, макар и светкавично бърз, не беше много обнадеждаващ:


Zdraveite,

Problemat se reshava v momenta. Za da vlizate v saita za online banking, natiskate butona „continue“ I sled tova „yes“.

Proverete do koga vaji lichnia Vi sertifikat, koito e na browsera. Ako takav lipsva, molia instaliraite go.
Za poveche informacia, molia zvunnete na 9698333.

Pozdravi!

Нещото, което липсва в този отговор е отношението към сигурността, което искам да има в моята банка. Напротив, той само би могъл да обърка един неопитен потребител. Проблемът с безразборното цъкане върху бутони от вида на „ОК“, „Продължи“ и подобни и без това е достатъчно голям. И ще се задълбочава все повече, особенно след излизането на най-новата версия на една „операционна система“ – нейните ползватели доста бързо се приучават на това.

Целта на текста който следва е да помогне за малко по-сигурната употреба на електронни услуги. Няма да навлизам в детайли кое как работи, но в същото време няма да се огранича само с „ако има катинар, всичко е ОК!“. За всеки заинтересувал се (препоръчвам, който доверява парите си на това да се поинтересува) в Интернет има купища информация по темата. Това ще е съвсем повърхностно описание и няколко практически съвета какво да (не) правите.

Всички технологии за сигурност в Интернет осигуряващи защита на информация от подслушване, удостоверяване на самоличност, цифрово подписване и подобни са реализирани с помощта на криптография. Това е наука, която се заниамва с използването на определени математически свойства за постигане на горните цели.

Един от първите термини с който се сблъсква потребител на сигурни електронн услуги е двойка ключове. Това са двойка допълващи се много големи числа. Едното от тях наричаме публичен ключ, другото частен ключ. Ако аз искам примерно да подпиша цифрово един документ трябва да използвам частния ключ от моята двойка. Ако някой иска да провери валидността на едно такова подписване, то той трябва да знае публичния ми ключ.

Малко по-късно идва и думичката сертификат. Той представлява публичен ключ, заедно с информация идентифицираща кой точно е неговия притежател – име, адрес на електронна поща, адрес на сървър в интернет, начало на валидност, край на валидност и др. Всичко това е подписано от „удостоверител“. Въпросът на който отговарят сертификатите е кой точно субект е притежателят на даден публичен ключ – обикновено искаме да знаем не само, че един документ е подписан от някой, а също кой точно го е подписал.

Аз, както всеки който умее да пише, мога да напиша на лист хартия, че съм да речем Джорд Буш и да се подпиша под това. По същият начин, мога и да си издам сертификат с мой публичен ключ и име Джордж Буш, като пак аз се подпиша и като удостоверител (това се казва самоподписан сертификат). Надали обаче ще мога да изстрелям ядрените ракети на САЩ. Това е така, защото системата за изстрелване на ракетите ще разбере, че моят сертификат е невалиден.

А как системата определя кой сертификат е валиден и кой не? Много просто – в нея има заложен списък от сертификати на един или няколко удостоверителя, на които тя вярва. Може да го сравним със списък с образци от подписите на местните нотариуси да речем. Само в случай, че сертификатът ми е подписан от някой от тях ще мога да предизвикам трета световна война.

Едно от нещата, които искате да знаете, когато използвате своето интернет банкиране е, че сайта с който сте се свързали е действително този на вашата банка и, че обменената информация не може лесно да се подслуша. За целта вместо протокола http, в адресната лента се указва https (или сигурен http). Това изисква от отсрещният сървър да притежава сертификат, че този сървър е действително сървърът, който обслужва да кажем адреса e-somebank.bg. Ако вашата програма за разглеждане на Интернет страници (браузър) прецени, че този сертификат е валиден то тя ще оцвети адресната лента в жълто и ще се покаже така успокояващото катинарче за да ви уведоми.

Както сигурно се досещате във всеки браузър има предварително въведен списък със сертификати на удостоверители и ако сертификатът е подписан от някой от тях той се счита за валиден. Също така се проверява дали текущото време е между времената за начало и край на валидност на сертификата и, че адресът на сървъра отговаря на този посочен в сертификата. Ако някое от тези условия не е налице браузърът ще покаже предупреждение за грешката, и само ако ние изрично дадем команда за продължение ще видим жълтата лента и катинарчето.

Съвет: Винаги внимателно прочитайте текста на съобщенията за грешки на браузъра преди да решите кой бутон да натиснете – за продължаване или отказ. Ако не сте сигурни консултирайте се с компетентен човек на който имате доверие, или се свържете с организацията собственик на сайта.

Ако не спазвате горната препоръка освен, че може да отворите сайт, който всъщност не е точно този за който се представя можете и без да разберете да добавите още един удостоверител (над който има контрол недобронамерено лице) към списъка на тези на които вашият браузър „вярва“ – да, толкова е лесно! Ако това се случи то вашата система се превръща в лесна мишена, защото по никакъв начин няма да бъдете предупреждавани когато сертификатите на сайтовете които разглеждате са издадени от удостоверителя на измамника.

Да предположим, че всичко е минало добре и ние вече знаем, че си комуникираме точно със уеб сървъра с който искаме. Той обаче все още няма никаква представа кои сме ние. За целта освен (или вместо) по-популярните име и парола той може на свои ред да поиска ние също да представим сертификат. Най-често нашият (клиентски) сертификат ще ни бъде издаден от организацията с чиито сайт се свързваме или ще бъде „универсален електронен подпис“. Частният ключ към този сертификат може да се съхранява както под формата на файл в специално хранилище за сертификати, така и на външно устройство – смарт карта. Преди да може да го използваме трябва да го импортираме в нашия браузър. С цел пренасяне на друг компютър или направя на резервно копие е възможна и обратната процедура – експортиране на сертификат и частен ключ.

Съвети: Грижете се частният ключ към сертификата ви да си остане частен. Съхранявайте го винаги защитен с трудна за отгатване парола. Не го използвайте на случайни компютри.

Трябва да се отбележи, че всички усилия описани по-горе ще бъдат напразни ако компютърът ви е изцяло компрометиран и примерно някой недобронамерен има пълен достъп до него. За да знаете, че това не е така трябва да сте сигурни за произхода на всичкия софтуер който е инсталиран. В повечето съвременни Линукс дистрибуции това не е особенно трудно. Обикновено самата пакетна система с която ще инсталирате софтуера има възможност да провери валидността на цифров подпис върху всяка една от програмите.

Също така не е много ясно как се определя сертификатите на кои точно удостоверители да са включени в браузърите – за всеки май е различно. А и бизнес моделът на продаващите удостоверителни услуги е доста апетитен – няколко килобайта случайни числа срещу десетки или стотици долари на година. А колко труд си правиш за да провериш действително самоличността на клиента – не се знае. Примерно имало е случаи в които Verisign (държат >50% от пазара на тези услуги и ги има във всички браузъри) са издавали фалшиви сертификати. Поради това се прокарват сега разни идеи за хипер-ултра-ама-честно-тоя-път проверени сертификати (естествено доста по-скъпи) при които лентата за адреса щяла да става зелена.

В крайна сметка на кой да вярвате и на кой не си е лично ваша преценка, но винаги имайте едно наум и четете съобщенията за грешки!

А, и ако можете да ми препоръчате някоя банка, ще се радвам да споделите :).


1 – Това е заето от филма „Психаротерапия“ (Anger management). Там двама от героите седят в бар. Единият поглежда някакъв непознат и казва на другия:
– Стори ми се, че този измърмори нещо антисемитско!
Другия:
– Защо, ти да не си евреин?
Първия:
– Не, но можеше и да бъда! ^ обратно горе

2 – Изглежда, че доста от банките в България ползват един и същ софтуер за своето интернет банкиране, който за щастите работи не само с MS продукти – http://www.dais-set.com/software/ ^ обратно горе

Кило, мега, гига, тера, пета, екса, сета, йота, МДААР! – част 2

В края на първа част, героят в този сериал тъкмо беше посетил сайта на МДААР и привършил с четенето на поканата.

Съвсем случайно, покрай другото, забелязах и обява за обществена поръчка за доставка на USB памет с оглед пускането в редовна експлоатация на локалната информационна система за заплащане чрез „единен фиш”. Загложди ме любопитството, каква ли ще да е тази система. Дори свалих PDF файла с документацията с надеждата, че там ще има дейтали. Нямаше.

Тук, в кратко лирическо отклонение, искам съвсем искрено да похваля служителите поддържащи сайта на МДААР. Можело значи, да се публикува информация в отворен формат! Дано само не се наложи документацията за поръчката да я чете и министър Василев, че тогава може и да си имат проблеми. Ако сте изпуснали култовата му реплика: „Това писмо все пак бях принуден да напиша на MS Word, за да могат повече хора да го отворят“.

Вече загадката е разбулена, система е описана в Дневник. Ако щете вярвайте, но това беше първата ми мисъл – че ще ги разнасят наоколо „като дискети“! За съжаление съм познал …

По-страшното е, какво може да се види в следната извадка от документацията за поръчката:

–-
РАЗДЕЛ ІV
ТЕХНИЧЕСКА СПЕЦИФИКАЦИЯ
При изпълнението на поръчката е задължително точно спазване на следните
технически параметри:
1. USB – памет с метализиран корпус, капацитет – 256 KB*;
2. USB – памет с метализиран корпус, капацитет – 1 GB;
3. USB – памет, капацитет – 2 GB;
4. USB – памет, капацитет – 4 GB;
5. Удължител за USB – порт, дължина: от 15 до 50 см.
–-
*акцентът е от мен

Предполагам, че автор на този текст е някой от МДААР ИТ експертите. Разбира се, какво е за тях разлика в обема от 1000 пъти – дребна работа. Една проста буквичка, няма да го правим на въпрос, я! Само не знам дали това са същите тези експерти, които избират и софтуера за цялата държавна администрация?

Ще бъде интересно да видим какви памети ще си закупи министерството, при положение, че „е задължително точно спазване на следните технически параметри“! Следователно, не може доставените памети да са по-големи. Друго което ми се стори странно е, че в документа никъде не се споменава количеството на доставката, не знам Дневник откъде са разбрали за 3000 броя.

Ето нещо и за феновете на конспиративни теории. Всичко това е един перфектен план. Всъщност има фирма, която наистина разполага с 256KB USB памети! Цената им е $1000/брой. Тя печели търга съвсем законно, като единствен участник който може да спази техническите изисквания.

За да удържа на обещанието си от първата ми публикация тук, сега за разнообразие ще ви предложа и малко полезна информация. Всъщност SI представите k, M, G, и т. н. никога не са били предназначени за употреба заедно с обеми двоична информация. Дори мерните единици за информация като бит и байт въобще не са част от SI (поне според Уикипедия).

Ситуацията в момента е малко объркана. Примерно дефиницията на IEEE e, че представката мега (или M) означава умножение по 1 000 000 (10^6), освен в случаите когато става въпрос за компютърна памет – тогава умножението е по 1 048 576 (2^20).

В опит да всее ред IEC дефинира двоичните представки киби, меби, гиби (с означения Ki, Mi, Gi) и т.н. Ако искаме да сме напълно точни, когато говорим за битове или байтове уможени по степен на 2 (като например 1024 (2^10), 1 048 576 (2^20)) трябва да използваме тях, вместо съответните им SI аналози, които остават за употреба само и единствено когато имаме предвид умножение кратно на 10^3. Примерно ако искаме да изразим 1 048 576 (2^20) байта, то това е един мебибайт, или 1 MiB, а 1 048 576 (2^20) бита са един мебибит, или 1 Mibit. Съответно 1 000 000 (10^6) байта са един мегабайт, или 1 MB, a 1 000 000 (10^3) бита са един мегабит, или 1 Mbit.

Представките дефинирани от IEC за сега не се радват на голяма популярност. Продължава практиката да се използват SI представки със значение зависимо от контекста. Радващото е, че свободният софтуер както винаги е на първа линия и проекти като Линукс ядрото, GNU core utilities, Pidgin, ifconfig, Gparted и много други вече използват новото много по-ясно означение.


Сложил съм едно копие на документа тук, че първоначалната връзка вече не работи. Вероятно поради посещения от хиляди фирми участници в търга сайта на МДААР изглежаше ето така:

MSAAR site overloaded screenshot

Кило, мега, гига, тера, пета, екса, сета, йота, МДААР! – част 1

Предлагам в системата SI да се въведе нова производна мерна единица. Тя може да бъде изразена чрез следното отношение:

(самочувствие*наглост^2)/компетентност

Примерно, ще я кръстим „Николай Василев“, а за краткост да и дадем означението Nv. С нейна помощ ще можем да изразяваме как се отнася самочувствието на даден човек към реалното му покритие, като придаваме значителна тежест и на доброто възпитание.

Според мен е добре всеки да се стреми така да балансира числителя и знаменателя, че да получи стойности близки до 1Nv, или дори по-малки. За съжаление в практиката често се срещат комбинации от много големи стойности в числителя и много малки в знаменателя. В тази връзка, за да може да се работи удобно, след йота може да въведем още една представка – МДААР. Нейният символ ще бъде Мs (тъй като MДААР изписано на английски е MSAAR – Ministry of State Administration and Administrative Reform). Или казано по друг начин:

10^27 Nv = 1 MsNv

След като приключихме с теоретичната част, да пристъпим към по-съществената. Преди време беше организирана дискусия на тема „Приложение на системи с отворен код в държавната администрация”. Няма да навлизам в подробности, предостатъчно се изписа по темата. Аз имах възможността да „участвам“ единствено в нейния он-лайн вариант, който се проведе на http://chat.idg.bg (на този адрес е достъпен и архив, поне на „официалната“ част).

Аз, както и много други хора, зададохме предварителни въпроси. Разбира се – отговори не получихме. Ето кратка извадка от архива на дискусията:

Богомил Шопов: До Николай Василев: Моля, отговорете на предварително зададените въпроси и покажете някакво уважение към хората, които са ги задали, дори ,ако трябва след дискусията.

. . . (никой не обръща внимание на горния призив)

Богомил Шопов: До Николай Василев и до домакините ни: Моля, отговорете на предварително зададените въпроси и покажете някакво уважение към хората, които са ги задали, дори ,ако трябва след дискусията.

Николай Василев: Г-н Шопов, опитах да отговоря на няколко. На кой да отговоря приоритетно?

Мария Малцева: Благодаря, г-н Василев, а ще се ангажирате ли да отговорите на въпросите, които останаха без Вашия отговор до момента, ако ги изпратим чрез пресцентъра, за да ги публикуваме след това?

Николай Василев: Да, на всички въпроси ще отговорим писмено.

Преди няколко дни получихме ето тези отговори. Единствената малка подробност, която ще отбележа е, че това са отговори само на някои от въпросите.

Изчислението на типичната стойностт на едноименната величина за министър Николай Василев оставям като упражнение за читателя.

PS:
Вече разбрали какви приятни събеседници са привържениците на свободния софтуер и след пожънатия огромен успех и приключването на първата, от МДААР нямат търпение да организират втора дискусия. Подробности за това на какво попаднах четейки горната покана очаквайте съвсем скоро в част 2.

Начало!

От известно време се каня да разгледам новия Друпал 6.0. От по-дълго все се каня да сложа нещо смислено на моето малко парченце от Интернет.

Нали знаете – страница, на която да публикувам полезна информация за да може да и се наслаждава целия свят. Или не чак толкова полезна, като недоволно мрънкане, просто за да се почуствам по-добре.

И така, ето я и нея!