Архив на категория: There I fixed it!

Ремонт на дървен шкаф – част 2

След първата част се захванах с едно от чекмеджетата. Разглобих го нацяло и залепих наново сглобките. Тъй като те не бяха особено плътни вместо страндартното (поливинилацетатно) лепило за дърво използвах полиуретаново. То се раздува докато съхне и може да запълни малки луфтове.

Жлебовете в които влизаше дъното също се бяха отцепили. Направих нови летви които залепих към рамката на чекмеджето с подходящи прорези. Те служат и като водачи, защото върху тях се плъзга самото чекмедже. Оставих ги малко по-дълги и после подрязах, така че да ограничат движението навътре.

Горната част на шкафа имаше 2 основни проблема. Гърбът на едното шкафче беше откъртен и имаше голяма пукнатина на ‘тавана’, който е от същите 5мм слепени дъски като гърбовете.

Гърбовете на всички шкафчета влизат в П-образна рамка от дъски с жлебове. На две от дъските тук жлебовете бяха откъртени. На горната издялках откъртеното до паралелепилед с длето и залепих подготвена летвичка с подходящ размер. Самата дъска беше твърде добре свързана с останалата част на шкафа и не искам да я махам.

Страничната дъска със счупен жлеб едва се държеше, така че я отстраних без проблем и изработих изцяло нова дъска на циркуляра.

Тъй като нямаше как да я прихвана със стеги при лепенето малко импровизирах.

Гърбът също беше счупен от единия край и имаше 1-2 малки пукнатини. Добавих ново парче (взето от голяма част от тавана, която замених) и залепих напуканото. Тежестите пречат на тънките плоскости да се надигнат в мястото на слепване от силата на стегите.

Всичко монтирано на място. На снимката се вижда и как страницата е спукана при долната панта. Свалих вратата за да мога да сложа стеги и залепих пукнатината.

Демонтирах тавана изцяло и изрязах около 1/3 от него заради голямата пукнатина.

По вече отработения начин залепих нова дъска намерана из ‘боклуците’ останали от ремонта на покрива.

Ето и един автопортрет с готовия продукт.

След лак цветът е доста близък, но така или иначе тази част няма да се вижда. Двете дупки се падат точно върху стените на шкафчетата и някога в тях е имало дибли закрепващи допълнителни орнаменти върху шкафа. За съжаление те са безследно изчезнали много преди аз да се родя.

Новият таван вече монтиран на шкафа.

Преди да мога да поставя горната част на шкафа на мястото ѝ трябваше да сменя малко занаята. Между двете половини има гранитен плот, който беше доста издраскан. Искаше ми се да се опитам да го полирам преди да го поставя на мястото му.

Проблемът с това е, че гранитът е доста твърд. Специално за целта си поръчах комплект диамантени полиращи дискове от ebay.

С внимателна работа с дрелката, така че да не се получат дълбоки задирания изшлайфах драскотините. Дисковете почват от едрина 80 и стигат до 3000. Въпреки, че накрая имах равна повърхност без драскотини тя стана много матова и се загуби красотата на камъка. Тайната към лъскава и огледална повърхност се оказа в използването на специална восъчна полир паста за камъни.

Тъй като цялата процедура е доста трудоемка частта, която ще остане под горната част на шкафа ме домързя да я полирам. На тази снимка се вижда разликата, като полираната част отразява асмалъка под който работех.Преди:

И след:

Сега вече всички части на шкафа могат да се съберат на едно място.

Струваше си труда по полировката. Ясно се вижда отражението на шкафа в гранита.Дори фотоапарата може да го фокусира.

Сега обратно към дърводелството. Проектът е 99% готов, но както знаем последния 1% отнема 50 процента от времето :). В моя случай най-много отне докато се наканя да довърша последните 3-4 детайла.

Един проблем, който се появи след слгабянето на всички части е, че от тежестта средата провисна. В резултат на това вратите взеха да опират и да се отварят много трудно. За да реша този проблем добавих една опора.

В средата над двете чемкеджета имаше една изтегляща се масичка, която никога не сме ползвали. След добавянето на опората масичката нямаше как да се сложи вече, затова просто запуших дупката.

Бронзовата дръжка на едното чекмедже никога не я е имало. Направих ‘временна’ от дърво, колкото да може да се отваря. Тъй като поговорката, че най-трайните неща са временните явно ще важи и в този случай я приведох в малко по-добър вид.

Всички тези довършителни работи са видими на долната снимка. Също така се вижда, че шкафът вече се ползва.

Близък план на ‘временната дръжка’. Не знам дали да не направя същата и за другото чекмедже, че да са еднакви.И последно, вратата на долния шкаф също няма дръжка (бях пъхнал една дибла в ключалката, да мога да я отварям), но пък има една дупка. Не можах да измисля особено красиво решение, но запълних дупката с някакъв обков, който имах под ръка и поне по цвят пасва горе-долу.

Шкафът е купен втора употреба от баба ми през 50-те години на миналия век, така че не се знае колко е стар точно. Надявам се след това освежаване да изкара поне докато се пенсионирам :).

В процеса на работа се уверих, че трябва да си организирам по-добре работилницата. И най-вече, че един истински дърводелски тезгях ще направи удоволствието от подобни дейности още по-голямо.

Ето най-нарая в завършен вид.

Ремонт на дървен шкаф – част 1

Родителите ми имат един стар дървен шкаф. Покрай разни ремонти се наложи да го изпразним изцяло и изнесем от стаята и се видя, че състоянието му не е особено добро. Краката и дъното му бяха сериозно нападнати от дървояди.

Точно в този момент бях решил да си почина известно време от работата пред компютъра и ремонтът на шкафа ми се стори добър проект за разтоварване. Опитах се да снимам основните етапи и да ги кача тук, най-вече за бъдещо вдъхновение, а и малко да се похваля. Ако искате да се научите как се правят подобни неща ви препоръчвам чудесния български блог „Дървени философии“ или необятното количество информация налична на английски.

Дъното и краката бяха толкова проядени, че единственият вариант беше да ги заменя изцяло. Останалата част от шкафа третирах с някакъв силно отровен препарат против дървояди.

За новото дъно купих сухи дъски на доста висока цена от Baumax в Пловдив. Въобще намирането на хубав дървен материал си е проблем. От дъските слепих плоскост малко по-голяма от необходимия ми размер.

След изсъхване на лепилото изшлайфах малко повърхността и третирах профилактично с препарата против дървояди.

Маркирах и изрязах плоскостта до точния размер.

Пробното поставяне на новото дъно излгежда добре:

Старото дъно лягаше върху основата (вижда се следата на припокриване),но аз реших да направя новото на едно ниво с нея. Нямаше никаква пролука по време на монтажа, но след няколко седмици се отвори сигурно 0.5-1мм процеп. По принцип препоръчват дървеният материал за някоя мебел да престои известно време в стаята, където ще се ползва и тогава да се сглобява. Аз нямах търпение да чакам и уж бях купил сухи дъски, но явно не достатъчно.

Докато поставях новото дъно забелязах, че някой, някога е ремонтирал гърба на шкафа. Едната плоскост беше заменена с фазер. На принципа „Като ще е гарга – да е рошава“  реших да изработя нова плоскост с която да заменя фазера и да върна близък до  оригиналния вид.

За целта ми трябваха тънки дъски, които отидох да търся на ‘боклуците’, или където бяхме струпали отпадъците от ремонта на покрива миналата година. Първо намерих една малка костенурка:

След това попаднах и на подходящи дъски. Повечето бяха криви или напукани, но подбрах най-добрите парчета и залепих пукнатините.

Майка ми беше доста скептична като разбра, че възнамерявам да вградя част от ‘боклуците’ в шкафа ѝ. След като прекарах горните дъски през абрихта вече беше по-спокойна, че знам каво правя и няма да орезиля семейната ценност. Дори след повече от 50 години на покрива след малко обработка дървото може да изглежда като ново.

Преди и след:

Гърбът е дебел само 5мм и трябваше да отнема доста материал, но тъкмо така успях да поизправя малко нещата.

Като страничен ефект се получава това:

До сега не бях слепвал толкова тънки дъски, но в крайна сметка резултатът се оказа приличен.

Ето и един изглед от вътрешността на шкафа:

После укрепих дъното и гърба с няколко летви и ги лакирах:

Най-накрая дойде ред да се захвана и с краката. Преди шкафът имаше четири струговани крака, един от които може да се види на първата снимка. Тъй като нямам струг реших да изработя крака подобни на един от орнаментите, така че да изглеждат добре като се съчетаят.

Изработих заготовка близка по форма на тези орнаменти.

Първоначално мислех да сложа пак четири крака. Предните два с формата на орнамените, а задните просто паралелепипеди. Също мислех краката да са ориентирани по същия начин, както орнаментита в горната част. На тази снимка шкафът е с краката нагоре.

Вуйчото на един приятел, който се занимава любителски с дърворезба, изкопира орнаментите върху моите заготовки за крака. Категорично ми отказа всякакво парично заплащане за услугата. В крайна сметка му занесох една бутилка ракия.

След известно експериментиране и чудене в крайна сметка реших да направя краката плътни по цялата дължина на страниците. Също завъртях орнамента на 180 градуса, така че да е огледален на горните и добавих една малко по-широка основа с фрезован ръб. Всичко това слепих в един доста масивен крак:

Първият крак е готов, остава още един.

След това залепих една пукнатина на вратите, ремонтирах и регулирах пантите и куп други дребни неща, които забравих да снимам.

Пърият етап е завършен! Долната половина на шкафа вече е върната на мястото си. Ако сте впечатлени от скоростта и лекотата с които работя помислете пак. През това време беше направен основен ремонт на цялото помещение (даже два пъти!).

Ще забележите, че краката са видимо по-тъмни от колкото трябва. Получи се така, защото повърхността на дързорезбата беше по-грапава. Дори при използване на един и същ лак по-гладките повърхностите стават по-светли, а по-грапавите по-тъмни.

Вижте продължението в част 2.

 

 

Philips SHB3060 won’t turn on

Some time ago I bought a Philips SHB3060 bluetooth headset from Technopolis (a chain of consumer electronics  stores in Bulgaria). After just a couple of weeks of usage it broke with the symptom of not turning ON at all. It was exchanged under warranty, but at the price of an awful customer experience rivaling that during the communist times. It failed yet again, in exactly the same manner. I decided to take the matters in my own hands, even if there’s more than a year of warranty left.

The first step of disassembly is to remove the ear cushion by carefully pulling it aside:

After that you’ll reach a small Philips screw:

Next the plastic cover needs to be popped off. It’s held by a few clips and a little help from a flat headed screw driver can be useful to avoid breaking them:

Remove the second Philips screw and you can finally take the PCB out:

It was immediately obvious what is the problem:

The travel of the plastic button on the enclosure is not limited in any way. Because of that the small microswitch on the PCB has to endure all of the force, while being held in place only by two tiny solder joints. This has caused one of the PCB traces to lift off and break.

The reaction to the power button is delayed by a couple of seconds, which is a good idea to avoid unwanted presses while in a bag, etc. Unfortunately there is no immediate feedback that the button is actually being pressed (like by blinking the LED near it or something), so sometimes the user tends to exert a little extra force just to be sure, which makes this failure mode even more likely.

I  fixed the broken PCB trace with a piece of thin copper wire. The trace is tiny and even under a magnifying glass it was not so easy to work on it (or I’m getting old and my eyesight not as good as it used to be 🙂 ). The headphones came back to life!

To make sure my repair has at least a fighting chance of lasting longer I superglued the whole underside of the microswitch to the PCB. I also hotglued two little pieces of plastic with the right thickness to limit the travel of the plastic button on the enclosure. This way if additional force is exerted on the button it will be taken up by the edge of the PCB (which is pretty strong) and not by the microswitch.

How long will my repair last? Only time will tell, but I’m pretty optimistic it will last longer than replacing the headset under warranty a second time. Bonus points for not having to deal with the grumpy auntie at the local Technopolis store.